С. Андрю Суон
ОСНОВИ НА СЮЖЕТА В НАУЧНАТА ФАНТАСТИКА
(Basic Plotting for Science Fiction)
Какво е една "История"?
(научно-фантастична или каквато и да е друга)
Какво прави една История Научна
Фантастика?
Какво е Сюжет?
Как се развива Сюжетът?
Героят като Сюжет.
Как Сюжетът създава Съспенс?
Съвпадението, Загадката и
Изненадата.
Финалът и настъпването на неизбежното.
Упражнение в четири стъпки по
разработка на Сюжет.
Copyright/Права за разпространение
КАКВО Е ЕДНА "ИСТОРИЯ"? (НАУЧНО-ФАНТАСТИЧНА ИЛИ КАКВАТО И ДА Е ДРУГА)
Проблемът на героя.
Във всяка една история става дума за
герой, който се опитва да се справи с определен
вид трудност. Героите с щастливо съществуване,
доволни от падналия им се жребии в живота,
постигнали всичко, не са добра храна за вашата
проза. Хората, за които четем, са хора в беда.
Централният проблем.
За повечето жанрове истории може да се
мисли като за въртящи се около някакъв централен
проблем или проблеми. В известен смисъл
централният проблем(и) може за бъде считан за
онова, за което се “разказва” в историята. Ще
бъде ли разрешена загадката? Ще оцелее ли
главният герой? Ще успее ли бунтът?
Започнете с криза…
За каквато и дължина да говорим, разказ
или роман, вие бихте го започнали с един герой в
криза. Читателят трябва да открие героите ви в
затруднение още в самите първа глава, първа
страница, в идеалния случай – в първия абзац.
Структурно може и да е невъзможно главният
проблем да намери място на първата страница, но
всяка история трябва да започва с някакъв
проблем, често от първия ред…
… завършете с разрешение.
Ако историята е организирана около един
централен проблем, то тя естествено завършва
когато го разрешите. Ако историята се занимава
със серия от комплексни проблеми, тя завършва
когато бива разрешен и последният от тях, или
когато всички проблеми, определени като
най-важни такива, бъдат разрешени. Една история
може да продължи дотолкова дълго, доколкото
съществуват проблеми, с които да се справите.
КАКВО ПРАВИ ЕДНА ИСТОРИЯ НАУЧНА ФАНТАСТИКА?
Централният проблем и неговият контекст.
Една история може да бъде определена
като научна фантастика когато централният
проблем, който занимава героите ви, е
научно-фантастична идея или когато той бива
разрешен посредством научно-фантастичен способ.
Това означава, че ако научно-фантастичните
елементи бъдат премахнати, то централният
проблем или неговото разрешение ще престанат да
съществуват, а историята ще рухне.
“Ако е уестърн, значи не е научна фантастика.”
В никакъв слуай не става въпрос за
консенсус, но се шири мнението, че една в история
трябва да има нещо повече от научно-фантастична
обстановка за да бъде научна фантастика. С други
думи, ако героите и сюжетът биха могли да бъдат
успешно присадени в една ненаучно-фантастична
обстановка, то това не е истинска научна
фантастика. В случай, че всичко, което правите, е
да разположите един уестърн в постапокалиптична
обстановка, вероятно ще бъде най-добре просто да
напишете уестърн.
КАКВО Е СЮЖЕТ*?
Причина и следствие. Стимул и ответна реакция.
Сюжетът е структурата от събития в една
история и причинната свързаност помежду им. Няма
сюжет без причинност. “Капитан Стронгхед
пътуваше със своя космически кораб до Проксима
Кентавър” е събитие без сюжет. “Капитан
Стронгхед пътуваше със своя космически кораб до
Проксима Кентавър, за да избегне деспотичния
режим на Земята” вече има зачатъци на такъв.
Причинната верига.
Сюжетът на една история е верига от
събития, всяко едно като резултат на
предшестващи и причина за последващи събития.
Сюжетът на една история обхваща пространството
отвъд границите на самата история.
Нещата се влошават.
Точно преди разрешаването на централния
проблем в историята (или точно преди
разрешаването на най-належащия от проблемите й)
положението за протагониста трябва сериозно да
се влоши – или затрудни. Дори ако обективно
погледнато положението му се подобри, което се
случва в много истории от типа “от дрипи към
богатство”, силите, строени срещу героя, трябва
да нарастнат право пропорционално. Ако
протагонистът извади бухалка, антагонистът
трябва да извади нож, ако протагонистът извади
нож, антагонистът трябва да извади пистолет.
Активният протагонист.
С приближаването на кулминацията
трудностите не бива просто да се увеличават,
наличието им трябва да бъде резултат от
позитивните действия на протагониста. Героите ви
не бива да стоят и да гледат как светът се разпада
на части, без да правят каквото и да е. Вашите
герои трябва да имат активен дял в унищожението
на света около тях. Всеки опит за разрешаването
на даден проблем трябва да го влоши допълнително
или да създаде нов, още по-заплетен. Ситуацията
може да се влоши и без намесата на героите, но те
винаги трябва да правят нещо относно
проблема/проблемите, а стореното трябва да влоши,
или поне да промени по някакъв начин
проблема/проблемите, които се опитват да
разрешат.
Усложнявайте, усложнявайте, усложнявайте.
Да влошите ситуацията не означава
просто да уголемите величината на проблема
(откритието, че астероидът, който ще удари Земята,
е на 1500 км, вместо на 500 км). Да влошите ситуацията
в измерението на една история означава изобилие
от нови проблеми, породени вълнообразно от
техния първоизточник (разбирането, че повредите
по спасителната капсула са в резултат на
саботаж). Усложненията идват оттам, че проблемът,
който героите са се опитвали да разрешат, не е
съвсем същият като онзи, пред който са изправени.
Мотивация, желания, цели.
Доколкото сюжетът не е просто събитие, а
причинната зависимост между събитията, то не
можем да го изолираме от героя. Героите вършат
нещата поради някакви причини, а тези причини
оформят необходимия елемент на сюжетността.
Всеки герой в една история желае неща в различни
степени и има наум своите лични цели, някои от
които вероятно нямат нищо общо с централните
проблеми на разказа. Каквито и да са тези желания
и цели, те формират основата на мотивацията за
действеност на вашия герой. Онова, което бихте
искали вие, е героите в историята ви да действат
съобразно тези желания и цели, а не съобразно
външните повели на сюжета.
Конфликтът с другите
Чудесен източник на затруднение за
вашите герои имаме, когато личните им подбуди
влязат в борба с централния проблем на историята.
Човек, чиято най-голяма амбиция е да има тих живот
и да създаде семейство, би бил разкъсан, ако бъде
поставен в схемата на армията в средата на една
гражданска война. Поведение, което би било съвсем
различно от онова на човек с хедонистичен начин
на живот, чието желание е просто да направи всеки
един момент колкото е възможно по–приятен и
вълнуващ. Едновременното въвличане на тези двама
герои в ситуацията на войната би ги накарало да
започнат да спорят незабавно.
Конфликтът със себе си.
Може би най-сериозният източник на
затруднения за вашите герои, а и емоционално
най-задоволителният, когато в края на краищата те
бъдат разрешени, е наличието на взаимно
изключващи се цели и желания. Илюстрирани като
еднакво важни за героя в историята, двете цели
биха го довели до постоянно състояние на
напрежение, водещо до границите на агонията. Да
вземем за пример семейния човек от по-горе.
Снабдете го със силно чувство за справедливост,
водещо го към тази гражданска война, за да се бори
срещу зверствата, които е виждал да извършва
врага (възможно е семейството му да е пострадало,
като това го е принудило да отиде да се бие). Дайте
на него и на хедониста удобен случай да заловят
вражески войници, извършвали подобни зверства.
Сетне позволете на хедониста да започне да
причинява същото на тях. Какво прави
протагонистът, справедливост или отмъщение
преследва той?
КАК СЮЖЕТЪТ СЪЗДАВА СЪСПЕНС**?
Сигурността на заплахата
Първата основа на съспенса е
предварителното познание за лошото, което ще се
случи. Читателят трябва да предвкусва някакво
събитие, за да има напрежение асоциирано с него.
Един изненадващ бомбен атентат не създава
напрежение преди самото него, но води до такова,
ако създаде очакването за бъдещи бомбени
атентати. Често в истории, които сериозно зависят
от съспенса, на читателя бива поднасяна
информация, която героите нямат. Кажете на
читателя, че в колата на героя е заложена бомба и
после му дайте време да помисли върху този факт,
докато героят ви прекосява пространството на
паркинга.
Несигурността на завършека. Авторът като зъл мръсник.
Съспенсът може да бъде напълно нарушен,
ако читателят се убеди, че авторът ще съумее да
измисли някакъв изход за изпадналите в беда
герои. Ето защо е трудно създаването на
напрежение около съдбата на героя в който и да е
телевизионен сериал. (Въпреки всички сполетяли
го неприятности, колко пъти в действителност
Ентърпрайз наистина беше в опасност?) Ако искате
читателят да почувства истинско напрежение, ще
трябва да го убедите, че вие, писателят, сте зъл
мръсник, който, евентуално, ще изпълни своите
заплахи. Това означава да позволите на лошото да
се случи на героите ви. Ако поне веднъж сте
направили така, че колата да избухне, давате знак
на читателя, че бихте го сторили пак.
СЪВПАДЕНИЕТО, ЗАГАДКАТА И ИЗНЕНАДАТА.
Съвпадението не би трябвало да прави нещата по-лесни
Понякога може и да ви се размине с
използването на инцидентно сливащи се събития в
една история, като например срещата на иначе
несвързани помежду си герои на едно и също място
по едно и също време. Ще ви се размине в два
случая. Първият е когато имаме факта на
съвпадението като едно от иницииращите събития в
историята. (Целият разказ е последица от случайна
среща на летището.) Вторият е когато съвпадението
влошава положението на протагониста.
(Протагонистът се опитва да се измъкне от
страната, а човекът, с когото се сблъсква, е
репортер, който разпознава лицето му.)
Съвпадението изглежда насилено и погрешно, щом
бъде използвано, за да помогне на героя. (Човекът
на летището е стар приятел от колежа, кипящ от
желание да заеме на героя двете хиледарки,
необходими му за самолетен билет.) Помнете, че не
е съвпадение, ако същото произлиза логически от
предходните събития в историята. (Нашият герой се
намира на летището, защото има стар приятел от
колежа, който е пилот.)
Поставете основите на внезапните си разкрития.
За да перифразираме последното,
повечето събития трябва да бъдат логическото
последствие на предшестващите ги събития. Веднъж
разрешени, загадките не бива да остават
загадъчни, а изненадите не бива да изненадват,
погледнати в ретроспекция. Разрешението на
мистериозните събития (като в класическата
криминална загадка) или изненадващите разкрития
трябва да бъдат – доколкото е възможно, –
резултатът от събирането в едно на вече
известното с един последен критичен елемент,
който фокусира всичко.
Никога не крийте от читателя информацията, която трябва да знае.
Дразнещо е, когато криете информация от
читателя. Читателят винаги трябва да има
необходимата му информация, освен ако не е налице
основателна причина за противното;
определението на гледната точка на героя, върху
онова, което героят е и което върши, както и
всичко свързано с този герой в дадения контекст,
нужни на читателя, за да разбере кой е този герой,
къде е този герой и какво този герой прави.
Скриването на тези частици информация не създава
изненада, мистерия или напрежение. Създава
объркване от страна на читателя, както и
раздразнение, когато той разбере, че за писателя
не е имало основателна причина да се прави на
ударен.
ФИНАЛЪТ И НАСТЪПВАНЕТО НА НЕИЗБЕЖНОТО.
Разрешеният проблем е кулминационно събитие.
Винаги когато един главен проблем бива
разрешен, имате кулминационна точка в историята
си, точка на силна напрегнатост и драматичност.
Когато проблемът е първостепенен, или централен,
кулминацията е относимо първостепенна.
Необходимо е на тези събития да бъде придадено
значение, съответсващо на значението, което
героите им отдават. За целта трябва да ги
поднесете в напълно разработена сцена. Няма нищо
по-разочароващо от това в историята си да имаме
първостепенен проблем и да го разрешим зад
кулисите.
Разрешението трябва да бъде неизбежно, дори и да изненадва.
Става дума за същото като в “Поставете
основите на внезапните си разкрития”, даже нещо
повече. В решението на историята ви живее
крайната изненада, разкритието на централната
мистерия. Дори в по-голяма степен в сравнение с
по-малките загадки и изненади, главната загадка
на историята трябва да бъде логическото събиране
на фактите и събитията, с които читателят е
запознат. Неизбежността настава, също като при
съспенса, въз основа на предварително познатото.
Не пускайте нишки, без да се справите с тях.
Най-накрая, когато поставяте въпрос или
проблем в една история, правете го с намерението
евентуално да се справите с него преди завършека.
Можете да го направите, дори ако просто
споменете, че проблемът няма да бъде разрешен в
рамките на историята, но споменаването трябва да
бъде там, иначе на читателя ще му се стори, че
писателят просто е забравил.
УПРАЖНЕНИЕ ОТ ЧЕТИРИ СТЪПКИ ПО РАЗРАБОТКА НА СЮЖЕТ.
1) Създайте герой.
2) Дайте на този герой проблем, с който да се
справи.
3) Представете си поне три различни начина, по
които специално този герои би могъл да се справи
със специално този проблем.
4) Изберете една (или повече) от тези възможности и
си представете поне три различни начина, по които
тя а) няма да сработи и б) би влошила ситуацията за
героя. (Без да убивате протагониста и да
завършвате историята.)
По този начин вие сте извършили развитие
от герой, който се справя с проблем, до герой,
който се справя с още по-сложен проблем, директно
и причинно свързан с първоначалния. В това се
състои изграждането на сюжет; еволюция на
проблемите на героя, през историята, до
достигането на разрешение.
прев. от англ.: Петър Тушков
©1996 by Steven Swiniarski, all rights reserved.
* също фабула – бел. от прев. [назад]
** suspence – (анг.) неизвестност, напрежение; в зависимост от конкретната й употреба, за да се означи наричания от нея жанр в българския превод думата е използвана и под формата на чуждица – бел. от прев. [назад]
COPYRIGHT/ПРАВА ЗА РАЗПРОСТРАНЕНИЕ:
Съдържание на http://www.sff.net/people/SASwann/text/copy2.htm:
Тези страници © 1993-99 на Steven Swiniarski, всички права запазени
Прозата на тези страници не може да бъде разпростанявана, освен за четене онлайн. Всякакво друго копиране, разпространение или публикация на тези творби е изрично забранено без изричното писмено позволение на автора.
Разпростанението за некомерсиални цели
е разрешено за непрозаичните есета на тези
страници, но само ако подобна дистрибуция
включва настоящия текст. Есетата не могат да
бъдат разпространявани за нечия финансова
изгода и не могат да бъдат включвани в
комерсиални колекции или компилации без изрично
писмено разрешение от автора.
The http://www.sff.net/people/SASwann/text/copy2.htm contents:
These pages ©1993-99 by Steven Swiniarski, all rights reserved.
The fiction on these pages may not be distributed except as required for on-line reading. All other copying, distribution, or publication of these works of fiction is expressly forbidden without express written permission by the author.
For the non-fiction essays on these pages permission is granted for
noncommercial electronic distribution, but only if such distribution includes this
copyright statement. The essays may not be distributed for financial gain and may not be
included in commercial collections or compilations without express written permission from
the author.
САНДХИ ПУБЛИКУВА ТОЗИ ТЕКСТ С ИЗРИЧНОТО РАЗРЕШЕНИЕ НА АВТОРА.
Корици от романите на S. Andrew Swann (известен още като S. A. Swiniarski и Steven Krane):

Всички текстове в рамките на този сайт (разкази, части или откъси от по-големи произведения, есета, статии, анонси, в превод или в оригинал) се публикуват с разрешението на техните автори или по силата на лиценза, определен от съответния автор за съответното произведение. Освен ако няма други изрични указания, всички текстове в рамките на този сайт могат да бъдат копирани и разпространявани свободно, доколкото това не е свързано с тяхната продажба или с промяна на оригиналното им съдържание. В случай че разпространявате (правите достъпен за широка публика) някой от тези текстове, винаги указвайте неговия автор и/или преводач и полагайте усилия да спазвате (при положение, че е указан) лиценза на съответното произведение.
Също така... ако дадете връзка към сайта на автора и източника на произведението, което сте решили да разпространявате, ще си запазите място в рая. Не се шегувам. Съвсем сигурно е. Някой се е взирал дълго и упорито в екрана, за да ви предостави заветния материал.
