Теодора Тодорова

ТОРИНО - МИСТЕРИОЗЕН И МАГИЧЕН

 

 

Призмата за възприятие на всеки един отнас е различна и може би затова е толковаинтересно да “видим” едни и същи места презочите на другите - за да открием останалото,невидяно и нечуто, без да налагаме правила иконстатации... това ми се ще да постигна с текста,който следва - за един град толкова непознат,толкова неразбиран и неоценен, поглеждайки нанего от малко по-различен ъгъл, далеч откласическите туристически брошури.

Когато за първи път видях Торино, сипомислих, че е безкрайно тъжен град.

Смятам лично себе си за щастливка, тъйкато бях попътувала доста преди това и си мислех,че след мъглата и влажността на холандскитеканали друго място едва ли може да съществува,което хем да те пленява, хем да те кара да сеозърташ по тъмно, защото стъпките ти ехтят и всеедно те настигат в тесните улички... да, ама съм,бъркала!

Бе януари 1998 година и все едно, че всичкиветрове, мъгли и целият зимен студ си бяха далисреща по улиците, площадите и мостовете на тозисеверен италиански град.

За Торино знаех няколко неща, толкова,колкото да не се изложа съвсем - че е градът наФИАТ, на “старата дама” - футболния отбор”Ювентус”, както и че оттам минава реката По (даживеят кръстословиците!). Толкова за познаниятами. Толкова и в минималното количество рекламни итуристически брошури, които открих предитръгването ми за Италия.

С течение на времето и с помощта на моитеприятели усетих, че съм сбъркала в първичните сивпечатления и че съм се заблуждавала поотношение на носталгичния образ, койтопредизвика в мен Торино при първата ни среща.Особено важно е този град да се посети за първипът пролетно или лятно време, но тогава не можехда избирам сезоните, за да се запозная съсстолицата на италианските автомобили.

В интерес на истината този почти трауреноблик и възприятие живее в съзнанието на достаиталианци, както и в самите жители на Торино, такаче явно е било в рамките на нормалното моитепърви импресии да поемат това русло.

На моя въпрос “Защо и самите италианцивъзприемат Торино като мрачен град?!” ми беразказано, че в годините на икономическадепресия (по време и след Втората световна война)хиляди италианци от юг (и не само) идват даработят в индустриалния Торино, където с бързитемпове се развива промишлеността иавтомобилостроенето. Поради вечната (инеобяснима за нас чужденците) омраза междусевера и юга по вратите на торинскитеапартаменти висяли надписи ”на южняци и начужденци стаи под наем не се дават”.

Заедно с тази ненавист и взаимнонеразбиране, нараствали и проблемите междуработещи и работодатели, както и социалноторазслоение. Декор на всички тези сцени бил Торино- с мрачните си улици, зимния студ, вечната мъгла ипронизващ вятър.

Този образ доразвиват и многото филми,създадени за времето на индустриализацията наИталия, като понякога по мое лично мнение дорипрекаляват с черните краски, за да доразвият ощепо-силно фабулата на режисъора и сценариста (всмисъл юг - слънце, море…, север - студ и толкова).

Теглейки чертата накрая и сумирайкифактите, откривам, че явно в крайна сметка е билов реда на нещата за мен - чужденката, Торино даизглежда като най-тъжния град, който бях виждаладо момента и да се питам може ли човек да живеетук и най-важното - да се усмихва?!...

За първи път чух за Торино като център набялата и черната магия една вечер, докато серазхождахме край По, а над нас висеше катоизрисуван в звездното небе хълмът с църквата накапуцините.

Заедно с Лион и Прага, Торино се смята замясто на доброто и свещеното - бялата магия, а сЛондон и Сан Франциско - на сатанинското идяволското, а именно на черната магия.

Странно и малко смешно е как е възможноедин и същи град да бъде център на две крайности,на две противоположни сили, които са в постояненконфликт една с друга! По въпроса съществуватмножество публикации, книги, научни изследвания.Едни вярват в истинността на фактите, а други гисмятат за митология.

Оставям на вещите лица да преценят къдее границата между действителното исвръхестественото. Лично аз приемам темата, такакакто я приемат по-голяма част от жителите награда - с любопитство и малко насмешка.

Торино е приет в целия свят катомагическо място по различни причини, между коитомножеството символични фигури на дракони,кучета, лъвове, разположени на различни места поплощади, улици, църкви, градини и мостове. Не напоследно място географски се намира на кръстопътмежду двете реки По и Дора, които се приема, чепредставляват слънцето и луната.

За вярващите в тези способностинай-важното доказателство за магията на града е,че Торино се намира на точката на пресичане нат.нар. синхронични линии. Това са множество линиии канали на енергия, които обхващат цялатапланета и чието присъствие може да бъде усетеносамо от хора, надарени с паранормални исвръхестествени способности. Китайците наричаттези линии “гърба на дракона”.

За възникването на Торино като населеномясто има исторически факти и данни, но имножество легенди и митове.

Най-интересната от легендите, по моемнение, е за египетския принц (фараон) Еридан(Eridano), който е бил смятан за брат, полубог, наОзирис. Говори се, че този принц напуснал земятаси след безкрайни проблеми и препирни с кастатана свещениците (съчердотите) и след дългипътувания открил едно изоставено селище (смятасе, че е създадено от келтите) в близост до рекатаПо. Тя му напомняла много за родния Нил и Ериданрешил да се установи там, създавайки Торино.

Говори се, че това се е случило през XV векпреди новата ера, т.е. векове преди да възникнеРим и великата римска империя.

Като потвърждение на тази легендаучените привеждат в доказателство факта, чекраткото (галено) име на Торино, което се използвае Toro, което на български означава бик, а бикът ебил свещеното животно на древните египтяни. Той епочти навсякъде днес - символ на футболния отбор,символ на града, множество фабрики и фирми гоизползват също, накъдето и да се обърнеш, виждаштози бик, изправен на задните си крака.

Истинност или случайно съвпадение слегендата?!

В един сайт, посветен на темата, попаднахна думите на Папа Джовани Паоло II (Папа Йоан ПавелII) при визитата му в Торино, който казва:

”Торино е един град на светци и лъчи, т.е.където има светлина, надзърта и демонът”…

На това мнение са и всички защитници наидеята за града - център на бялата и чернатамагия, защото, според тях, когато съществуваедното, то не може без другото. Така както, макарче всяко изобретение или новост е създадено, зада улеснява, за да подобрява, то после неминуемоноси със себе си и негативни последици...

Искам обаче за момент да се откъсна от“легендарната” и повествователна част наизложението си, за да приведа малко научни иисторически факти и данни, които по мое мнениепредлагат различна визия за града. Макар че едвали може да се сравнява с вечния град Рим или съсстолицата на романтиците - Венеция, Торино носине малко исторически “багаж” и красота и сизаслужава, както да бъде посетен, така и предивсичко да бъде опознат и популяризиран.

Торино, освен че е първата столица наобединена Италия, винаги е бил център на идеи иноваторство.

Първият съществуващ автомобил се раждакато трансформация на една карета от царскиядвор, снабдена с парен котел, работещ с въглища, скоято капитан Вирджилио Бордино е направилобиколка на пиаца Кастело на 07. 05. 1854 година.

Първата италианска самолетна линия схидроплан е била Торино - Венеция - Триест.

Първата телевизия - Rai TV,кинематографията, телефонната индустрия, модата,сладкарството и шоколада, както и много другидейности и открития са се родили в Торино, за дасе трансферират по-късно по целия свят.

Не на последно място, когато пиете едно“Мартини” може би не си и представяте (а дали ивъобще ви интересува?!), че то е създадено тук ивсе още фабриките за производството му сенамират в близост до Торино (в рамките на около 100километра от града). Същото важи за бонбоните“Рафаело”, “Киндер сорпреза”, чийтопроизводител е Фереро Роже, за кафето “Лаваца”,не на последно място и “Робе ди Каппа”, чийтопуловери и спортни екипи сме носили почти всички(естествено в последствие разбрах, че не тези соригиналната марка, но)...

Ето защо, сумирайки по-горе посоченотоот мене, Торино се смята за нещо като лабораторияна доброто и на лошото, в смисъл град, който есъздал много и е люлка на редица новости, коитоспоред мирогледа и личното възприятие могатпосле да се възприемат и с положителната систрана и с негативните си ефекти…

Жалко само, и го твърдя като чужденка,приела Торино за втори роден град, че голяма частот, нека ги наречем “изобретенията”, санапуснали люлката си и дори самите италианци незнаят и не се интересуват откъде води началото сителевизията или шоколада, а го приемат катодаденост, но това е друга тема...

За да спазя още малко от историческатафактология, ще спомена също, че в много текстовесе твърди, че Торино някога е бил посещаван отОвидий, Пилат, Нострадамус, Казанова…

В света на вярващите всвръхестественото и паранормалното е познатдоктор Густав Рол (1903-1994), жител на Торино, закогото се говори, че притежавал невероятни иневиждани способности, и който бил близъкприятел и съветник на личности от ранга наФелини.

За съжаление в настоящия си пътепис немога да се задълбоча в темата Густав Рол, тъй катовсе още събирам материал, който ще изложавпоследствие в друг текст, тъй като личността му,по мое мнение, заслужава да бъде опозната отпо-широк кръг читатели...

 

 

* * *

 

Сред най-посещаваните от вярващите вмагията на Торино са площадите (пиаца) - Кастело,Статуто, Джардини реали (с един невероятно красивфонтан в центъра на градината), както и църквата”Гран мадре ди Дио” (Gran Madre di Dio). Тя се смята, че епостроена върху руините на древен храм наегипетската богиня Изида, който бил изграден отпринц Еридан (Eridano). Може да се каже, че тази църквае смятана за центъра на бялата магия, на доброто исвещеното. В особен култ са издигнати дветестатуи на централните стълбища - статуята наРелигията и на Вярата. Казват, че техният погледбил отправен към посоката, където някога е билсвещеният Граал, пазен и съхраняван в Торино.

Тук се намира и плащеницата, sacra sindone (вцърквата “Duomo di Torino”), в която казват, че завилиИсус Христос, когато го свалили от кръста, и тооще пазело формите на неговото тяло. През 1998 ипрез 2000 година хиляди хора от цял свят се редяхана километрични опашки, за да го видят, а учени ирелигиозни лица не спират да се ”карат” занеговата автентичност...

Над целия Торино се извисява и Mole Antonelliana,която е символ на града. Била е изградена катосинагога, но днес е превърната в прекрасен музейна киното. В последните години градската управана Торино “се сети” (както шеговито казватсамите жители на града) да обърне внимание натози прекрасен обект и нощем го освети, така чегледката на Mole Antonelliana на фона на звездното небе еневероятен спектакъл.

И не на последно място като любопитствоили като доказателство може да се каже, следвайкилегендата за фараона Еридан, че в Торино сенамира египетски музей, който е най-големият следмузея в Кайро. Вътре са изложени статуи, релефи,папируси и много богатства от времето нафараоните (къде крадени, къде купувани, но товасъщо е тема за друг разговор). Лично аз съмпосещавала музея в Кайро и мога да си позволя датвърдя, че наистина да влезеш в египетския музейв Торино е почти като да посетиш музея в Египет.

 

 

* * *

 

За черната магия и за сатанинското вТорино се е говорило много. За жертвени огньовепо хълмовете край града, за секти, които сеприготвят за идването на Антихриста, зановинарските хроники, в които понякога намирамясто нечие убийство по неизвестни причини.

Колкото и градската управа да налагаглоби, да реструктурира и пребоядисва фасадитена сградите по виа По и други места околоисторическия център, не може да спре множествоторъце, които изписват стените на града всатанински думи, рисуват трите шестици (666) ичертаят обърнати кръстове.

Младата част от населението почти не гизабелязва, но понякога, когато възрастни жениминават край тях, бързат да се прекръстят, всеедно, че искат да се опазят от лошото. Знае линякой къде точно се намира то?!...

По отношение на черната магия исатанинските ритуали открих доста материали, нопредпочетох да не цитирам подобни данни внастоящия пътепис, тъй като съм сигурна, че койтосе интересува от темата, знае къде да намеринужната му информация и защото, лично азпредпочитам да “виждам” Торино в бялата мумагическа светлина...

Ако някога наистина имате възможност иизбор - елате и посетете този прекрасениталиански град. Насладете се на многото муфонтани, статуи, площади, дворци и крепости.Пийнете от прословутия горещ шоколад или може иедно мартини (само не прекалявайте с маслините).Все пак, ако искате, против уроки или против чернамагия може да си купите амулет. Тук поне ги има визобилие или, ако пък решите, можете да направитетрадиционния италиански жест срещу лоши сили -свивате пръстите на ръката си и оставяте дастърчат само показалеца и малкия пръст.

Да ви приличат случайно на рога?!…



Всички текстове в рамките на този сайт (разкази, части или откъси от по-големи произведения, есета, статии, анонси, в превод или в оригинал) се публикуват с разрешението на техните автори или по силата на лиценза, определен от съответния автор за съответното произведение. Освен ако няма други изрични указания, всички текстове в рамките на този сайт могат да бъдат копирани и разпространявани свободно, доколкото това не е свързано с тяхната продажба или с промяна на оригиналното им съдържание. В случай че разпространявате (правите достъпен за широка публика) някой от тези текстове, винаги указвайте неговия автор и/или преводач и полагайте усилия да спазвате (при положение, че е указан) лиценза на съответното произведение.

Също така... ако дадете връзка към сайта на автора и източника на произведението, което сте решили да разпространявате, ще си запазите място в рая. Не се шегувам. Съвсем сигурно е. Някой се е взирал дълго и упорито в екрана, за да ви предостави заветния материал.








2002

2003

2004

2006

2007