Теодора Тодорова

ПРЕДСКАЗАНИЕТО

 

 

Едва не се удави в чашата си с кафе.Хълцаше и кашляше, докато ударите на сърцето муприличаха на колиброви крила в полет. Гледаше сшироко отворени очи извънредните новини потелевизията и още не можеше да повярва навидяното и чутото.

На екрана с треперещ глас говорителятобявяваше, че на международното летище току-що сее взривил самолета с полет BS 123 до Амстердам.Предполага се, че всички пътници са мъртви, всеоще причините за трагедията не са изяснени.

Пое си дълбоко въздух и превключи надругите канали, за да намери повече подробности.Господи боже, той трябваше да бъде в този полет!Майчице мила!!!

Изтича до кухнята и затършува зарезервната си бутилка коняк. Наля си доза, коятопри нормални обстоятелства дори и не си бипомислял, че може да погълне и обърнасъдържанието на един дъх.

Сърцето му все още биеше като лудо и замиг се почувства замаян повече от шока, отколкотоот алкохола.

Той трябваше да бъде точно в тозисамолет, точно в полет BS 123, който излиташе заАмстердам в 07.40 сутринта и който сега пушеше игореше на пистата на международното летище.

Ако се беше качил, сигурно сега щеше дабъде с другите пътници – на оня свят! Точно там, ане както смятаха с групата авери - по улиците счервени фенери на холандския град и сред пищниябюст на някоя чаровна дама с неизвестен произход!

Божичко неговите приятели! Нямаше да гивиди никога повече!

По страните му започнаха да се стичатсълзи и той отново се улови за бутилката и почтибез да съзнава, че го прави започна да се моли наглас... И да благодари на Лора...

Идеята за уикенд в Амстердам се появиедна вечер след много пиене между тях - петимаавери от много стара дата. Освен дълготоприятелство, ги свързваше и фактът, че всички тебяха нещастни в любовта. Думата “нещастни” небеше най-точната. По-скоро трябваше да се каже, чебяха пленници и роби на съответните си половинки.По някакъв странен и необясним начин и петиматасе бяха свързали с жени, които като октоподи себяха вкопчили в шиите им (респективно и впортфейлите им) и не можеха дори носа си даобършат без да ги има наоколо.

По различно време и по различни начинисе бяха опитвали да се откопчат, но някак си неуспяваха. Единствения им успех беше да сиизвоюват една “вечеринка” от няколко часа вбара на квартала и обикновено една от петте дамиидваше после да ги вземе с колата си.

Не си спомняше точно кой първи изтърсиидеята за пътуването. Така или иначе това не бешеважно, по-същественото беше, че решението бевзето с пълно съгласие и в рамките на няколкосекунди. За официална причина решиха да изкъдрятедно бизнес-пътуване, знаейки, че дамите няма дакажат нищо, след като обикновено се завръщаха отподобни пътувания с много подаръци за тях. Вкрайна сметка Холандия освен страна на вятърнитемелници беше и страна на диамантите и те знаеха,че половинките им могат да прибавят едно плюседно и да стигнат до някой си пръстен или обеци. Вкрайна сметка една дрънкулка нямаше същата ценакато цял уикенд свобода и нежни забежки... за тяхмъжете.

Заплануваното щастливо събитие бешепредвидено за след десет дни...

Така и не можеше да си обясни как точносе обвърза с Лора.

Той беше един успяващ адвокат, щастливерген и доволен от себе си мъж. Поделяше времетоси между офиса, необвързващи срещи с млади ичаровни дами, бира с приятели в някой локал смузика на живо и неделни следобеди на стадиона.Беше си изградил един свой свят, със свои правилаи не позволяваше никой и нищо да наруши доволнияму ритъм на живот... докато не дойде Лора.

Всичко започна с една вечеря, продължилав ергенския му апартамент и завършила среднеговите черни чаршафи. На сутринта той, кактовинаги се измъкна “по терлици”, за да избегневъпроси от рода на това “кога” и “как ще севидим” и замина на работа с леко сърце и радостнотяло. Вечерта обаче едва не припадна, когато янамери отново там - в неговата спалня. С нежен иневинен глас дамата му обясни, че си е взелатридневна отпуска и смята да я прекара с него:

- Та, нали, мили днес е петък. Нека сеповеселим целия уикенд, какво ще кажеш, а?!

Естествено, че не можеше да я изхвърли побельо на улицата, а и през почивните дни нямашепрограми, както и футболният мач на любимия муотбор бе отложен поради силния дъжд, така че ...

Така че комбинацията от неговото мекосърце, здрави физически нужди и меден гласец наЛора в крайна сметка го извади от списъка наергените.

Като с магическа пръчка първо сенамъдриха нейните кремове и мазила в банята и зада се обръсне, той почти като партизанин дебнешемоменти, когато тя не е окупирала помещението.После пуловерите му заеха ниските чекмеджета нашкафовете и накрая се появи и още еднавъзглавница на леглото му. Точката на промянатасложи и телефонният секретар, който първобълваше след сигнала “няма ме, ако искаш казвайкой си”, а от един неизвестен ден промени песентаси на ”в момента Лора и Били не са у дома, моляоставете съобщение и ще ви се обадим в най-скоровреме”. Бип! И толкова! Толкова и с ергена Били!Край на съобщението...

Той беше първият, който срам не срам следняколко месеца си призна пред останалитечетирима, че е влязъл в капана на полусемейнияживот. След кратко мълчание и неловко въртене постоловете и аверите му си изляха душата и такапоставиха началото на клуба “ Мъжки излъганисърца”.

Понякога със самоирония и далеч от слухана съответните половинки се шегуваха, че сигурнои техните мили дами са си основали сдружение,което може би са кръстили “Как да прецакамеергените”.

Да, винаги един медал си има и дветестрани... или може би беше монета?!...

Пет дни преди полета за Амстердам(когато вече и куфара му беше готов и тойпредвкусваше приближаващите мигове свобода)Лора му извади душата и му скъса нервите смолбите си да ходят на врачка. Някаква си жена отсъседно селце познавала всичко. Стигало да тепогледне и можела да ти каже не само кой и каквоси, ами да ти предскаже и бъдещето. Той упоритобяга по тъч линията, но малката му по физическиданни, но силна по дух половинка накрая успя да гоулови натясно. Както винаги се получаваше вкрайна сметка.

Така вторник сутринта намусен и сърдиттой се озова в мръсното кварталче на Риджтаун,звънейки на олющена входна врата. Не по-малко“олющено” се оказа и бабето, което им отвори. Отпет метра смърдеше на алкохол толкова силно, всеедно, че се беше опитвала да консервира тялото сиза вечността със спирт.

Лора естествено не забеляза нищоподобно и увисна на ръката му с широко отворениочи и с неизмерна боготворимост, струяща отлицето и. Приличаше на улично коте пред купичка спрясно мляко.

Бяха седнали около ниска масичка вопушено стайче, голямо колкото кибритена кутия.Озова се на огневата линия между Лора истарицата. Едната го ръгаше в ребрата, за да не севърти като шугав на стола, а другата не гоизтърваше от поглед с малките си свински очички.

Точно когато беше на предела натърпението си и бабето за стотен път разцепвашекартите с невероятната умелост на крупие вказино, тя го бе заковала:

- Адвокат сте, нали?! И печелите добре!

Той дори не бе успял да мигне.

- Освен това планувате едно... едно, да гокажем бизнес-пътуване с приятелите си!

- Да, боже, Били, виждаш ли, че тя познававсичко! - провикна се почти в екстаз Лора. - Аз,нали ти казах, ама ти никога не ми вярваш...

Точно в този момент въпреки, че бешенапълно наясно със законите, той бе готов даудуши Лора, но старицата проговори отново:

- Вие сам ще прецените какво да правите.Мога само да ви кажа, че ви очаква нещастие,заплашва ви смърт, свързана с... да, точно така странспортно средство.

- За самолета ли се отнася, моля ви кажетеми - Лора пак навиваше на своето.

- Не, не мога нищо повече да ви кажа. Асега ще помоля господина да напусне стаята, за даси поговорим с приятелката ви на спокойствие.

Той не чака втора покана. Напуснаполесражението почти тичешком. Докато чакашеоблегнат на стената отвън, му се бе приискало дазапали цигара, въпреки че Лора бе надула главатаму с мърморения, че ще си докара рак, ако продължида смуче от “оная гадна отрова”. Макар да бепочти сто процента сигурен, че повече и пукаше зановите пердета, купени на астрономическа цена,отколкото за неговите жалки дробове.

По дяволите Лора, нейните нравоучения ипроклетото бабе!

По душа и уверения беше скептик и невярваше на врачки и черни магии, обаче предказаното от старицата беше останал без разумнидоводи, за да обясни фактите.

Някои неща можеше да ги е чула от Лораили от някой друг, но той бе уверен, че бабетомного добре знаеше защо те щяха да ходят вАмстердам. О, да! Старицата го беше гледала с единобвиняващ поглед, с който все едно, че му казваше– “знам, че отиваш там, за да мърсуваш”! Надявашесе само, че тя нямаше да каже нищо на Лора, защотоиначе щеше да се разрази най-страшната буря,много по-жестока и разрушителна от едно торнадоF5...

 

На връщане към дома им Лора “натискаше”спирачки и едва не продъни ушите му с крясъци отрода на “внимавай”, “ не минавай на жълто”, “ некарай толкова силно”. Беше сигурен, че тя повечесе страхуваше за себе си, отколкото за него,имайки предвид какво му предсказа бабето.

В един безумен момент се бе почувствалпочти щастлив. Ами ако сега Лора го напуснеше,след като знаеше, че е заплашен от смърт?! Може бинай-после щеше да се отърве от нея?!...

 

Лора не го напусна. В същност му отровиживота. Два дни преди полета за Амстердам той сенамери в един от кръговете на ада. Накара го, къдесъс сълзи, къде с крясъци, къде с молитви да синаправи осигуровка живот. В случай, че нещо сеслучеше с него, тя щеше да наследи апартамента му,мебелите му, вилата му... и всичко останало. Дорикупите му, спечелени от турнирите по бридж...

Докато подписваха документите, той симислеше, че може би цялата тази история е еднасценка. Така де, една постановка, само и само за даможе Лора да пипне добро наследство. Можешестарицата да е някоя нейна роднина и срещузаплащане (излязло от собствения му джоб ибанкова сметка) да му бе предсказала “неговиякрай” и онази “смърт, предизвикана оттранспортно средство”. В крайна сметка, онезидвете бяха останали повече от половин час сами встайчето на бабето.

Той много ясно можеше да си ги представи– наведени една към друга, главите им почти седокосват, как си шушнат, кроят планове срещу“силния пол” и очите им блестят като предвитрина на бижутерски магазин. Боже, що ли титрябваше да буташ реброто на Адам?!...

Каквито и да бяха мислите и чувствата муобаче, той така или иначе подписа и остави Лора дабъде неговият единствен наследник в случай, четой си замине от белия свят преждевременно...Просто още една поредна победа на “слабия пол”...

Вечерта преди полета не можа да затвориочи. Въртеше се в собствената си половина отлеглото, а пред очите му се разиграваха жестокисцени със самолети в пламъци. Проклета дъртавещица и проклети да бяха нейните предсказания.

Макар да бе уверен, че Лора го е вкаралаотново в капана си, не можеше да си обясни защо загърлото го сграбчваше някакъв невероятен страх.Страх от полета, страх да се качи в самолета.Въртеше се и тънеше в собствената си студена пот.На моменти страхът толкова силно го сграбчваше,че той отваряше широко уста, за да не се задуши ичуваше собствените си дробове да свирят и пищят,улавяйки глътки въздух.

Накрая, почти на разсъмване и почти наръба на силите си, направи това, което искаше дастори от месеци – събуди Лора и с луди крясъци яизгони от дома си.

Остана непоклатим пред плача и, предмолбите и, пред обвиненията и. Затръшна врата заднея и си наля огромна доза коняк. Смяташе насутринта да отиде и да промени застраховката си,а знаеше, че неговите приятели нямаше да му серазсърдят, че не е пътувал с тях до Амстердам.След като се върнеха, щеше да им каженевероятната новина, че е успял да скъса с Лора ите щяха да го разберат. О, да щяха да го разберат ибе сигурен, че щяха да му завиждат неимоверномного даже...

Нямаше обаче никога да може да им гокаже. Репортерът тъкмо бе потвърдил, че всички 120пътници са мъртви. Все още причините заневероятната трагедия не бяха изяснени, но вечесе прокрадваха хипотезите за човешка грешка, а неза технически проблем.

Той си наля втора чаша и се почувстватъжен и виновен. Заплака за приятелите си, с коитоникога повече нямаше да може да пие по една бира,но в същото време усети, че Лора в крайна сметкане го бе изиграла. Явно онази старица наистинапредсказваше бъдещето. Бе спасила от сигурнасмърт. Да не повярваш направо! Почувства севиновен за поведението си и реши, че след малко щеи се обади по телефона, за да се сдобрят. В крайнасметка може би тя наистина го обичаше... по свой синачин.

Излезе на терасата, защото усети, че сезадушава пред телевизора и пред трагичните кадриот екрана и зарови глава в кръстосаните си ръце,облегнат на парапета...

Малкия Смити се събуди рано. Знаеше, чене трябва да безпокои мама и тате, докато не састанали сами. Предната вечер неговият чичо му беподарил невероятно камионче. Толкова голямо, чеСмити можеше да седне вътре, а татко да го дърпа ибута из целия апартамент, докато малкото човечене се задъха от смях и възбуда.

Полека се изниза от стаята си и отиде вхола. Реши да излезе и тихичко да си побутакамиончето по терасата. Като станеше голям, щешеда кара точно такъв камион, но истински.

След половин час игра се надигна напръсти и погледна надолу от терасата. О, ето гочичо Били, който също три етажа под него беше набалкона си. Чичо Били беше страхотен приятел икакто мама казваше “голям адвокат”.

Смити се опита тихичко да викне на чичоБили, за да привлече вниманието му, но го бешестрах, че ако вдигне голяма гюрултия можеше дасъбуди своите родители, които после съссигурност щяха да го лишат от огромна порцияшоколадов сладолед. Обърна се и откачи една щипкаот простора, която запрати надолу. Видя, че чичоБили вдигна глава. Приятелят му изглеждаше многотъжен и затова Смити реши, че ако му покажекамиончето си ще може да го развесели.

Макар и пластмасова, играчката бешемного тежка и Смити с огромни усилия, пухтящ, успяда я вдигне на нивото на перваза. После тъкмо решида извика на приятеля си, за да го впечатли сновата си придобивка и цветния камиона сеоткъсна от детските му ръце и в луд полет хукнанадолу. Точно към терасата и чичо Били...

Инстинктивно усети, че нещо не е наред.Нещо свистеше над него и идваше катоприближаваща лятна буря. Вдигна лице и погледнанагоре към терасата, където само минути предитова малкия Смити му се беше усмихвал щастливо ис порозовели бузки.

Миг преди тежкото детско камионче даразбие главата му, той се изсмя горчиво и сипомисли, че в крайна сметка умираше в следствиена инцидент, предизвикан от транспортносредство!

По дяволите, старата вещица беше познала... отново...

 

 

 


Всички текстове в рамките на този сайт (разкази, части или откъси от по-големи произведения, есета, статии, анонси, в превод или в оригинал) се публикуват с разрешението на техните автори или по силата на лиценза, определен от съответния автор за съответното произведение. Освен ако няма други изрични указания, всички текстове в рамките на този сайт могат да бъдат копирани и разпространявани свободно, доколкото това не е свързано с тяхната продажба или с промяна на оригиналното им съдържание. В случай че разпространявате (правите достъпен за широка публика) някой от тези текстове, винаги указвайте неговия автор и/или преводач и полагайте усилия да спазвате (при положение, че е указан) лиценза на съответното произведение.

Също така... ако дадете връзка към сайта на автора и източника на произведението, което сте решили да разпространявате, ще си запазите място в рая. Не се шегувам. Съвсем сигурно е. Някой се е взирал дълго и упорито в екрана, за да ви предостави заветния материал.








2002

2003

2004

2006

2007