Теодора Тодорова

БИКЪТ НА ФАРАОНА 

 

(нека любителите на египтологията не търсят достоверност в разказа ми, макар някои факти да се базират на реални исторически данни и впечатления от лични пътувания до Египет. Все пак творбата е плод на моята фантазия.)

 

 

Горещият въздух я блъсна в гърдите ощещом се показа от самолета. Разликата междутемпературите вътре и отвън я накара данастръхне. Почти й се прииска да се върне ивъпреки страха от летенето, да седне обратно наседалката си. Точно в този момент още един петчасов полет й се струваше по-малкото "зло" имного по- търпим от почти петдесет градусоватажега на Кайро.

Докато слизаше внимателно по стълбитепод тежестта на ръчния си багаж, за пореден път сезапита за какъв дявол бе избрала египтологиятакато професия и кой я бе накарал да се върнеотново в Египет. Глупави въпроси при положение,че единственият виновник за тази ситуация бешесамата тя.

Мина както винаги безпроблемнопаспортната проверка и награди с погледотегчения митнически служител, за когото нейнитекниги бяха точно толкова интересни, колкото занея неговите тайни конни залагания, които сеправеха в една от съседните стаи (въпрекинапразните опити на управата да ги забрани).

Още докато напредваше към изхода налетището, до слуха й достигна лудницата оттрафика на Кайро. Бе нещо неописуемо и само ако севидеше на живо, можеше да се разбере какво точнозначи автомобилна корида. Веднъж беше попиталаедин таксиметров шофьор какви са правилата и каксе оправят. Той, през пролуката, оставена отнеговите устни и запалена цигара, беше казал:

- Мадам, пазим задника на предния и сенадяваме, че някой пази и нашия.

Направо да ти настръхне косата, ощеповече, че нея я късаха за втори пореден път приопита й да се сдобие с мечтаната шофьорскакнижка.

Настани се в таксито, изникнало все едноот нищото и даде името на хотела си. Бе почтиневъзможно да определи каква марка и коя годинана производство бе возилото, с което щеше дапрекоси града. В крайна сметка беше в границитена нормалното. Другото основно правило накаирските шофьори бе, че те управляваха каквотоим попадне, няма значение дали е теглено отконски сили или от живи коне.

Докато с помощта на клаксона и напсувните от страна на шофьора си проправяха пъткъм хотела й, усети като стар пушач, опитал се даоткаже цигарите, как Кайро навлиза в душата й. Бенай-невероятното място на земята, което тя бевиждала. Бе една картина от контрасти - бедност,високи и модерни сгради, нови технологии ивековни паметници, смог и природна красота. Бекато наркотик, който по-добре никога да не опиташ,защото после, дори и да се противопоставяш, щом говидиш, ще изпиташ желанието да го усетиш в кръвтаси, макар да знаеш, че може да те убие.

Таксито закова пред хотела и все едно, черискуваше да прегази някого. Още една оттрадициите на тукашните шофьори. При първото сипътуване бе помислила, че играят комбина сместните зъболекари. В крайна сметка, след едноподобно "скачане" върху спирачките, не намясто сложените пломби рискуваха да бият отбой ида напуснат устната кухина...

За първи път, след като бе кацнала вКайро, си позволи да се усмихне. Нищо не се бепроменило за изминалите три години, откакто не беидвала. Дори нейният приятел - портиерът Ахмед сибеше на мястото с неизменната чаша каркаде и всетака готов да се натовари с куфарите на пореднатаглутница туристи като пустинна камила.

Хотелът се казваше "Пирамидите" иимаше пет звезди на емблемата си. Тя не беше гоизбрала за това, тоест заради звездния му лукс.Просто беше единственият хотел, от чийтопрозорци можеше да види платото на Гиза с тритевеличествени пирамиди. Поне в този случайрекламата отговаряше на съдържанието.

Запали цигара по пътя към рецепцията иблагодари на египтяните, че не са въвелидраконовите закони, които почти всички странибяха вече приели, забранявайки пушенетопрактически навсякъде извън собственататоалетна. Смяташе да хвърли багажа си в стаята,после да си вземе едно питие и да се наслади назалеза край басейна на хотела. Всички тези нейнижелания й се струваха прекалено идилични инедостижими, така че не се изненада особено,когато веднага я предупредиха, че има съобщениеза нея и че я очакват на пазара Ел Калили следпо-малко от час. В крайна сметка тя така или иначене се вписваше в образа на класическия турист,изобразен по пъстрите рекламни брошури.

Предаде багажа си на Ахмед и реши, чеможе да прати по дяволите басейна, но едно питие вникакъв случай. Най-вече защото не можеше дапропусне спектакъла с изцъклените очи набармана, когато му поръчаше едно четворно уиски.Това египтяните бяха взели от англичаните,скапаните мерки и едно "малко" питие при тяхзначеше някакви си мижави 25 грама. Нито за бог дапрости, нито да му се порадваш, нито да гопомиришеш...

 

 

Първата година, когато бе дошла в Египет,не бе намерили сили, за да посети пазара ЕлКалили. За него се носеха легенди и доринесуеверните туристи се замисляха, преди дапристъпят и навлязат в лабиринтите му. Бе един отнай-прочутите и тайнствени пазари, заедно с тезина "Капалъ чарши" в Истанбул и пазара вБагдат. Може би единствената разлика беше въвфакта, че на пазара Ел Калили, ако познаваш"точните" хора, можеше да си заминеш не самос бродирана възглавница, но и с папирус,изработен и изписан преди хиляди години.Естествено, само ако познаваш нужните хора.... А тяпознаваше Махмед.

Една от най-големите иронии в професиятай беше, че й се налагаше да си има "вземане идаване" с хора, които вредяха на професията й. Всмисъл, че контактуваше постоянно с крадци нареликви и не само плащаше за това, ами и симълчеше пред властите, само и само, за да напреднев научната си работа и за да публикува следващатаси книга (ако искаше да запази академичния сиавторитет и заплата).

Проправи си път межди две сергии, накоито продаваха якета, и търговците сенадвикваха в надпревара да възхваляват"нежната телешка кожа", от която сапроизведени, макар, че и най-загубеният купувачби разбрал, че телетата явно някога са билироднини на овцете или братовчеди на камилите,както в този случай.

Махмед по обичай беше седнал предмагазинчето си и дърпаше от наргилето си. Тя гоподмина и влезе вътре в зеленикавия сумрак надюкяна му. Направи се на безкрайнозаинтересована от идиличните керамични съдове,които бяха изложени по лавиците и избегнастоически питащия поглед на Хасан - най-малкиясин на собственика. Накрая избра и заплатикерамичната ваза, която дори единсредностатистически ученик би могъл дадоизкусури в час по приложно изкуство. Знаешеобаче много добре, че в пакета после щеше данамери един амулет на Рамзес (истинската причина,поради която бе дошла в Египет), сложенпредварително от Махмед. Както се бяхауговорили... и както тя му беше поръчала исъответно заплатила голяма част от цената месеципреди това...

Докато се промъкваше към изхода напазара и мислено отпиваше от чашата с уиски,която беше поръчала да я чака в нейната стая,усети как два чифта ръце я сграбчиха и измъкнахапакета с покупката й. Обърна се повече озадачена,отколкото уплашена и срещна погледа на Али Рая -шефа на каирския археологичен музей.

- Мадам, каква изненада! - мазно сеусмихна той.

- О, господин Рая! Не по-малка е иизненадата за мене. На какво дължа милото виотношение към моята скромна личност?! - усмихнасе, макар да й идеше да ревне при мисълта, че следмалко щяха да видят какво има вътре в пакета й.Махмед я беше предупредил, че в последно времемного са затегнали мерките за сигурност, нотолкова бързо пък да я уловят в издънка?! Как ли гобяха разбрали?!

- Винаги се интересувам от вас и вашетоздраве, мадам. Освен това подочух, че след толковавреме сте решили да ни посетите отново иизползвам момента, за да ви поканя на малъкразговор в моят офис! - гласът на Али беше любезен,но и не оставяше място за никакво съмнение, че енапълно наясно с факта, че тя беше сгазила здраволука. Типичен арабски нюх.

- Не можем ли да го оставим за по-късно?Освен това вашият начин да ме "поканите" намалък разговор не е от най-галантните. Какво щекажете, ако сега ме оставите да се прибера вхотела си, да се приготвя и после да се срещнемотново?! Освен това в ръцете на един от вашите...хм, помощници, има нещо, което ми принадлежи?! -гневът й започваше да надделява над чувството йза страх.

- Не, мадам, няма да стане. Знаем идвамата, че ако ви пусна, после сигурно ще сеналожи да ви чакам още три години... или цялавечност... Затова ме последвайте... бъдете такалюбезна...

Знаеше, че няма смисъл да сепротивопоставя. Али имаше пълното право дадейства както намери за добре при случаи наподозрения за опит за изнасяне на важна реликваот Египет. Освен това беше по-добре да се опита даизглади и нагласи някак си нещата с него,отколкото да се наложи да престои в някой откарцерите на Кайро или да си има вземане и даванес местната власт.

Така че, притисната от двамата мъже,последва Али към колата му.

През целия път до офиса на Рая, който сенамираше в самия археологически музей, мисликакво и как да каже и най-важното, по какъв начинда спаси амулета. Уловяха ли я с него, картинкатабе пределно ясна - процес, затвор и накрая край нацялата й кариера. Али беше известен с жестокосттаси спрямо подобни действия от страна начужденците, но в същото време се носеха слухове,че е любител на "тънката част" и качественипитиета. Така, че може би щеше да се наложи даизползва целия си чар. Някои нещица по тази тема йбеше казал Махмед, други беше усетила лично тя, таявно сега щеше да се наложи да се довери наполучената информация. Добре, че поне се бешегримирала, а и леката й рокля едва покривашеколенете й... не лоша гледка...

Али се намести зад голямото си бюро и тябе принудена да седне срещу него. На средаталежеше нейният пакет, закупен от Ел Калили. Приепредложеното й питие и отпи голяма глътка, послезачака да види как ще подхване нещата Рая.Изчакването в много случаи беше по-добро отпряката атака. Али подрънка с кубчетата лед вчашата си и най-накрая я погледна:

- Нека започнем с малко египетскаистория този наш разговор. В крайна сметка и надвама ни е слабост, нали?! - и се усмихна като преялкотарак - та някога е имало един фараон, който секазвал Рамзес. Наричали го и Великият!

- Има ли смисъл да си предаваме взаимноуроци по египтология?! - не знаеше накъде водивсичко това.

- По време на властването му - продължиАли все едно, че нейните думи не бяха достигналидо слуха му - му се наложило да намери новия Апис.Както знаеш... можем да минем на ти, нали?!... бикъттрябвало да отговаря на строги изисквания - черенна цвят, на челото бял триъгълник, на гърдите иотстрани растяща луна и космите на опашкатабялочерни, типичните символи на един бог Апис...

- Казват и че не било никак лесно да сеоткрие подобен бик и ако фараонът не го намерел,рискувал не само трона си, но и хиляди нещастия дасе струпат на главите на неговия народ - довършитя.

- Да, въпреки това Рамзес намерил свояАпис. Не случайно го наричали Великия. Освен товасъществувал един древен ритуал, с койтосачердотесата на богинята Hathor приемала новиятАпис - оплодителят, който щял да накара кравите дазаченат... кравите - свещени животни на богинята -и съответно да осигурят бъдещ наследник на богаАпис...

- Ритуалът се състоял в това, че миг предида влезе в мястото, където щял да прекара дните синовият Апис, пред него се изправяла една избранажена - плодовита, с добро име, сачердотеса на Hathor исред виковете на тълпата вдигала дрехите си,така, че новият бог да види нейната утроба и... изнаеш какво! - усети, че се изчервява.

- Точно така, но освен това женататрябвало да носи около врата си нещо специално,нали?! - ледена усмивка хукна по устните на Али.

- Един... един амулет, който наричалиамулета на Рамзес - същият, който сега лежеше внейния пакет! Божичко...

- Да, да... Един амулет. Този амулет готърсят от много време. Аз самият от почтитридесет години. Казват, че миналия век гоизровили иманяри от една от гробниците вдолината на Фараоните. За съжаление следите му сегубят и макар постоянно някой да говори, че го иматози или онзи... сега разбрах от сигурниизточници, че все пак амулетът наистинасъществува и е все още на територията на Египет...И аз го искам!

- Не разбирам само с какво мога в тозислучай аз пък да ви... да ти помогна?! - вечеразговорът газеше по много, много тънък лед. Бекато да играеш на руска ролетка. Отпи от питиетоси.

- Да кажем, че дочух... дочух от сигурномясто - и очите на Али се впиха в нейните - че гоимаш ти... мадам...

- Ха, що за глупости! АЗ?! - навлажни устнии леко раздвижи крака. Явно идваше моментът,когато щеше да се наложи да използва женските сиоръжия. Само, боже, само да не отвореха пакета й...докъде достигна, да не повярваш ...

- Нека оставим на страна уловките - казаАли и погледът му се плъзна по разголените йбедра - ценя ви като египтолог, моите комплиментии като жена, но в случая нещата касаят моятакариера и световна слава, та съм готов на всичко,за да го имам.

Али се надигна от стола си и заобиколибюрото. Доля питие в нейната чаша и сам си сложиоще от кехлибарената течност. После мина зад неяи леко докосна косата й. Тя не помръдна. Раяпремина странично покрай нея и приседна на ръбана писалището си, така че бяха само на някакви симижави сантиметра един от друг. После с жестотпрати служителите си извън стаята. Изчака да сезатвори вратата след тях и продължи разговора:

- Има ли смисъл да се будалкаме?! Знаем идвамата, че ти имаш този амулет в пакета си. Освентова работиш от толкова много години с нас, та битрябвало да ти е ясно какво те чака, ако те пипнатс него?! - дъхът му достигаше до нейната кожа.

- Да предположим, че е така... дапредположим, че аз го имам. Какво ми предлагаш?! -вдигна още малко нагоре роклята си.

- Нека не забравяме също - продължи Али,без да обръща внимание на думите й - че тук иманамесен и трети човек... някой твой приятел отпазара Ел Калили, който ти е помогнал... и ако сиговорим истината, този някой си рискува много...много повече от тебе... Така, че нека отновозапочнем с разговора...

Тя навлажни устни и извика цялото сисамообладание на помощ. Последните думи на Рая япопариха. През цялото време беше мислила само засебе си и дори за миг не беше се сетила за Махмед.Боже, него като египтянин, ако го пипнеха, че епродал скъпа и древна реликва, го очакваше земнияад... а можеше и да завърши дните си по необичаен ипреждевременен начин. Така, че в момента трябвашене само да спаси собствените си задни части,професия и имидж, но и живота на още един човек.

Виждаше с периферното си зрениевперения поглед на Али в нейните разголени бедра.Беше почти сигурна как от сега нататък щяха да серазвият събитията. За миг усети отвращение къмсамата себе си, но после й премина... билоблагодарение на чашите с уиски, които вече беизпила... било на мисълта, че рискуваше много, амамного в момента... било то на плахата увереност, чевсе пак един начин за измъкване от ситуациятаимаше... един "нежен" начин...

Познаваше Али Рая от много време. Вкрайна сметка работеха в една и съща сфера. Още напървата им среща във френското консулство той себеше опитал да я отведе в леглото си. В интерес наистината и тя бе го пожелала в момента, в който гобе видяла, без да знае кой в действителност бешетой. Бе прекрасен и здрав мъж, а тя също имашездрави и жизнени желания. Така че се остави дабъде ухажвана и флиртува на воля, докато не дойделеденият душ, който охлади всичките й нежнипомисли.

Тъкмо вземаше палтото си от дрешника, снамерение да изчезне в прегръдките на нощенКайро и... и на оня прекрасен и чаровен арабин, и донея се беше приближил един немски колега, лекопийнал:

- Какво толкова се омайвахте с шефа тазивечер?!

- Шефа - беше вдигнала въпросително вежди- шефа на какво?!

- О, нима искаш да ми кажеш, че не знаеш ского си говорила... хм... цяла вечер?!

- Казва се Али... Има много Али в Египет, такакво е толкова изненадващото в случая?! -колегата й започваше да я дразни. Мразешепияниците.

- Ама ти сериозно ли не знаеш кой е?!

- Слушай да сложим край на товасъстезание по питанки, а?! - виждаше Али вдалечината, че се приближава и искаше по-скоро дасе отърве от досадния колега.

- Драга, драга... Би трябвало по-добре дапознаваш конкуренцията... особено, когато еизмъкнала под носа ти собственото ти голямооткритие... Ама, сериозно... Ти не разбра ли, че товае Али Рая... точно оня Али Рая, който те изпреварипри разкопките в Луксор и който те изклати катонакара работниците ти да стачкуват, така че даможе да издейства нужните документи и да тизабрани да дълбаеш, за да може той да обере послеславата за откриването на оная гробница?! Хей, аманаистина ли...

Тя въобще не беше го оставила да довършиказаното. Беше усетила как я заливат вълни отгняв и направо хукна по стълбите към изхода, впротивен случай я беше страх, че може да направинещо ужасно. Едва след известно време, седнала втаксито, бе успяла да си възвърне нормалнотодишане и да поуталожи гнева си...

От този момент между тях бе обявена еднатиха, на пръв поглед и подмолна, война. Тяизмъкваше реликви под носа му, той не давашеразрешително за нейните разкопки, тя гоизпреварваше в научната си работа, а тойкритикуваше книгите й. Бе продължила да сезанимава с египтология само и единствено, за даможе да срази Али Рая и да го постави на колене. Беедин дългогодишен дуел зареден с много еротичнаи умствена енергия. До сега водеше тя, но вмомента...

Но в момента пакетът й с амулета наРамзес беше на бюрото на Али, а той самият надесет сантиметра от нея и все още очакващ неинотговор. Явно епилогът на тяхната война бедошъл.... жалко, че по този начин... толкованеудобен за нея...

Навлажни устни отново и отпи от питиетоси. Бе излишно да протака повече. Али беше достоенпротивник и тя знаеше, че не може до безкрай да сеправи на незнаеща и неразбираща. Вдигна погледкъм Али и каза:

- Да предположим отново, че аз имамамулета... Повтарям, да предположим, че е в оняпакет, макар лично аз да знам, че закупих самоедна керамична ваза за подарък на моята леля, но...но след като ти си толкова уверен... а аз обичам даиграя на "ако" и на "да предположим"...каква сделка ми предлагаш?!

- Така, щом искаш да го наречемпредположение, то аз ти предлагам пък да довършимнещо, което започнахме преди много години на еднасреща във френското консулство... А после аззадържам също твоя пакет с вазата... и с амулета исе разделяме като приятели... Излишно е да казвам,че това ще бъде също така и твоето последнопътуване до Кайро и Египет... предполагам, чепосле едва ли ще имаш желание да се видим отново...мадам...

Тя погледна Али в тъмните очи и разбра,че това е сделката. В случая не можеше и да сеговори за допълнителен пазарлък. Естествено бипредпочела да задържи амулета, да идва и да сиотива от Египет, когато и както пожелае, но... но невинаги нещата са такива в реалния живот, както гиискаме. В крайна сметка благодарение на Махмедвече беше измъкнала достатъчно реликви под носана Али Рая, за да не се чувства напълно победена.Щеше да направи просто още една жертва в името набог Апис...

Остави чашата си и полека се надигна.После протегна ръце и обхвана лицето на шефа накаирския археологичен музей. Докатоприближаваше своите устни към неговите, хвърлипоследен поглед към нейния пакет, все така лежащнеотворен на средата на огромното писалище...

 

 

Али Рая се наслаждаваше на хубава пура,чаша качествен бърбън, излегнал се в огромната сивана. Не можеше да спре да се усмихва. Беприключил само преди няколко часа най-нежната ивелика сделка в живота си. Египтоложката се беоказала невероятна изненада - толкова страстна,че не беше възможно да я сравни с нито една отлюбовниците си, които бе имал досега. Жалко, ченямаше никога повече да има следващ и втори път.

Отстрани на ваната лежеше нейният пакетс амулета. Само ако тя знаеше, че точно нейниятприятел Махмед я беше предал и тласнал в неговитепрегръдки, сигурно би умряла от яд. Усмихна сеотново и си позволи да се изсмее и на глас. О, тезичужденци, какви глупаци са само. Мислят си, чеедин арабин би могъл да им служи вечно вярно. Няматакова нещо. Бе пипнал Махмед преди няколкомесеца при опита му да продаде една статуетка наНефертари на един немски египтолог и търговецът,за да запази задника си, беше изпял песничката си.Беше му доверил, че дамата от Англия издирвашеамулета на Рамзес, който пък Махмед очакваше даму бъде даден от някой си Абдула, който твърдял,че реликвата е истинска. Бе цитирал дати наразмяната, място, начин и всичко с максималниподробности.

И ето, че нещата бяха протекли така,както ги искаше той. Подсуши ръката си и вдигнапакета внимателно...

Миг след това неговите служители дочухаужасяващи гневни крясъци и псувни, коитоизвираха от банята и от устата на Али Рая...

 

 

Самолетът набираше скорост и само следмиг тя усети как се отлепи от пистата намеждународното летище на Кайро. Сложи наколенете си пакета, който беше намерила вхотелската си стая в "Пирамидите". Отвивнимателно хартията и вдигна на светлинатакафеникавата ваза. Божичко, наистина бешеотвратителна! Сигурно дори нейната леля нямашеда поиска да я изложи в хола си. Бръкна вътре ивнимателно извади едно малко пакетче. Усети каксърцето й тупти от напрежение и... и невероятнарадост. Махна жълтеникавата хартия и в ръцете йблесна ритуалният амулет на Рамзес. Беше нещоневероятно, неземно. От малкия кръг, изписан взлато и аметисти, все едно, че я гледаше бог Апис.

Окачи амулета на врата си и наведепоглед към малкия лист хартия, прикачен къмпакета. На разкривен английски Махмед й бешенаписал:

"Както се бяхме уговорили с вас...мадам! Верен до гроб. М".

Изхили се доволно. В крайна сметкаправилно беше преценила, че Али Рая щеше да бъдетвърде уверен в себе си, за да провери какво точноима в нейния пакет, както и щеше да бъде твърдевъзбуден, за да се замисли, че може да бъдеизклатен. Божичко, само ако беше отворилпредварително пакета, щеше да види, че вътре семъдри една лоша и нескопосана имитация наамулета на Великия Рамзес!... Но нещата в живота невинаги са такива, каквито ги планираме.

В крайна сметка бе принесла просто ощеедна жертва в името на бика на фараона...



Всички текстове в рамките на този сайт (разкази, части или откъси от по-големи произведения, есета, статии, анонси, в превод или в оригинал) се публикуват с разрешението на техните автори или по силата на лиценза, определен от съответния автор за съответното произведение. Освен ако няма други изрични указания, всички текстове в рамките на този сайт могат да бъдат копирани и разпространявани свободно, доколкото това не е свързано с тяхната продажба или с промяна на оригиналното им съдържание. В случай че разпространявате (правите достъпен за широка публика) някой от тези текстове, винаги указвайте неговия автор и/или преводач и полагайте усилия да спазвате (при положение, че е указан) лиценза на съответното произведение.

Също така... ако дадете връзка към сайта на автора и източника на произведението, което сте решили да разпространявате, ще си запазите място в рая. Не се шегувам. Съвсем сигурно е. Някой се е взирал дълго и упорито в екрана, за да ви предостави заветния материал.








2002

2003

2004

2006

2007