Теодора Тодорова

ОПИТ ЗА ЛЮБОВ

 

 

Draak by Carol Mulder

Бе толкова приятно след любовен акт дасе изтягаш с цигара в уста.

Жената бе в банята и той можеше да видиотражението й и голото й тяло в огледалото.

За пореден път се запита какво бенамерила в него и как се бе съгласила да се любят?!

Бе красива.

Бе много красива - тяло на манекен,високи гърди, лице, което би накарало всекихудожник да я пожелае за модел.

Явно жените имаха друга ценностна иизбирателна система.

За разлика от тях мъжете държаха наопаковката, на външния вид. Прекрачвахаграницата заради едно красиво лице и един задник,но при жените не бе така.

Те явно имаха някаква тайна система наоценка, някаква тайна рецепта на удоволствие.

Всички се питаха как е възможно еднапрекрасна жена да върви под ръка с някой грозник.Отговорът за много бе "Заради парите", но тойзнаеше, че не е така.

Парите си ги имаше, но това си бешенеговата тайна. Не бяха те стръвта, с коятоуспяваше да привлече жените в леглото си. Може бидълбоко в тях се криеше механизмът на диватаприрода - самката приемаше само най-силния, този,който може да победи, за да продължи поколениетои за да може поколението да носи неговата жаждаза живот и оцеляване.

Смешното бе, че в природата мъжкитеекземпляри носеха по-ярките пера, по-лъскаватакозина - те имаха много неща, с които да привличатженската, докато при хората бе точно обратното.Жените пилееха пари по козметици, по дрехи, погримове, докато един мъж дори с шкембенце винагиможеше да има прекрасна жена до себе си. Странно,нали?

Отново погледна към банята.

Ето го и потвърждениято на собственитему мисли - той си лежеше и нехаеше за собственотоси тяло, а тя в момента решеше коси, поставяшеотново грима си, парфюмираше се.

Защо ли?! Та всичко това имаше по-голямозначение преди да влязат в леглото, а не следтова.

Досмеша го и си позволи да пуснеусмивката си да се рее в пространството настаята.

Жената се обърна и го погледнавъпросително:

_- Всичко наред ли е, мили?

Познаваха се едва от два часа и половина,а вече се бе превърнал в "мили".

Боже, този женски навик да наричатнещата с малки и гальовни имена! Все едно, ченачинът, по който го наричаше, имаше значение иопределяше факта дали той ще пожелае да я видиотново или не.

Един от най-близките му приятели имашеследната теория за разликата между мъжа и жената:след любовна нощ един мъж си мисли "Как да сеотърва от нея, за да не ме покаже на приятелкитеси и да не ме кара да пием кафе заедно на центърана града?", а жената се чуди дали той е добрапартия или не и дали да направи компромис съсслабите му способности в леглото.

И май в цялата тази теория имаше и зрънцеистина.

До момента бе имал много жени. Наистинамного. Не се хвалеше като другите за похождениятаси, не защото го смяташе за нещо недостойно, азащото като него имаше малко. Бе принуден сам дасе наслаждава на победите си над слабия пол. Можеби времето, когато те наистина бяха слаби, беминало, защото сега жените представлявахапо-голямата част от човечеството и съответно и отнеговия прогрес.

Отново си дръпна от цигарата и усети какдимът и удоволствието си проправят път вдробовете му. След любенето предпочиташепушенето, своята кола и качествените питиета.Една проста логика на живеене. Можеше да си гопозволи. Имаше пред себе си векове на живот и нетрябваше да си мисли какво ще се случи утре. Онова"утре", което за хората бе затворено врамките на 50-60 години. Той имаше времето, за даопита всичко, за да му се наслади, за да правигрешки и за да ги поправя, а и дори да не гипоправяше знаеше, че няма да стигне до момента, вкойто ще трябва да изповядва живота си пред СветиПетър, в който вярваха хората. Просто нямашесъдник. Правеше това, което си поискаше...

Жената бе още в банята.

Не го изненадваше.

Жените живееха или пред огледалото, илив очите на своите любовници, или във витрините поулиците. Имаха нужда постоянно да се оглеждат,все едно, че отразеният им лик би могъл дапродължи живота им. Ако това им стигаше, то тогаваби било лесно.

Самият той не се поглеждаше вогледалото. Нямаше нужда. От много хилядолетия сибе все същият и нямаше да се промени, докато недойдеше моментът, в който да трябва да отстъписвоето място на някой друг. Дотогава щеше дапродължи да съществува в това тяло и с това лице.

Отново си спомни как се запозна с тазижена, с поредната жена в живота си...

Стоеше на бара.

Винаги избираше последния писък намодата по отношение на заведенията, защото такабе сигурен, че само жени от класа, с пари и с жаждаще успеят да влязат там. Бе спазил правилата навъншния вид - марков часовник, дрехи от световендизайнер, цигари по поръчка, марково питие предсебе си. Стоеше в тъмния ъгъл на барплота. Такаможеше да гледа влизащите, без той самият да бъдезабелязан.

Имаше много жени в бара, много жени,които би могъл да заведе в леглото си, но тойтърсеше перфектната Жена. Онази, която носешеореола на удоволствието и на страстта около себеси.

Бе прекарал почти три часа в очакване,когато внезапно бе влязла Тя.

Тази, която в момента се оглеждаше вогледалото на неговата стая.

Бе свалила палтото си с грация, беоставила другите мъже да оглеждат голия й гръб,бе се движила между масите с походката на котка иго бе намерила. Бе избрала неговия тъмен ъгъл, зада седне и да си поръча питие.

В един кратък миг си бе помислил далиролите на преследвача и на жертвата не саразменени.

Не бе погледнала към него; бе попиталабармана с тих и дълбок глас дали може да й сервирамартини. Горкият барман! Едва не бе глътналпапионката си от вълнение. Бе й сложил двемаслини и дори не бе използвал дозатора, за дапремери точното количество алкохол. Ако можеше,щеше да се разлее по плота, за да надникне вдеколтето й и да получи една усмивка от нея.

В този момент той бе разбрал, че трябвада прекара вечерта с нея. Бе решил да поделичасовете с това перфектно тяло, което искашеласки, милувки и любов. Разбрал бе, че тя не е отонези жени, които ще те карат да се чувствашужасно на сутринта, когато ти иде да се питаш откой зоопарк си изровил екземпляра в леглото дотеб.

Жестоки мисли, но и реални, особено запредставителите на мъжкия пол.

Не бе погледнал към нея. Бе я оставил даси пие питието и да усеща погледите на другитемъже по своето тяло. Това, което със сигурностзнаеше, бе, че жените умират, когато никой не имобръща внимание. Не им стигаше погледът надеветдесет процента от противоположния пол,вперен в тях. Искаха да имат стоте процента и непонасяха ситуациите, при които дори един отвсичките мъже не ги удостоеше с погледа ивниманието си.

Ах, това чувство за суета и засамонадеяност. Точно то щеше да доведе жената внеговото легло, без тя дори сама да го разбере.

Остави другите глупаци да се взират внея, да точат лиги (макар и отвратителен, тозиизраз бе много показателен за чувствата надругите представители на мъжкия пол) и да сеопитват да се докоснат до тялото й с поглед.

На нея й се харесваше целият тозиспектакъл. Усещаше го по голата й кожа на гърба,по неговата извивка, по движението на раменете.Все едно, че цялото й тяло крещеше с гордост"Гледайте ме, наслаждавайте се, пийте ме сочи!”.

Точно такива жени му харесваха и точнотакива жени, в крайна сметка, сами влизаха вклопката на собствения си нарцисизъм...

Докато тя бе отишла до тоалетната, той бепоръчал още едно питие за нея и бе помолилуличния цветар за една червена роза, която бепоставил до чашата й с мартини. После отново се бепоотдръпнал и бе започнал да чувства как вълнитеот престоящия му успех залазват по снагата му.

Беше сигурен, че ще успее. Досега не бепретърпявал поражения и дори не му минаваше презум, че може да дойде моментът, в който ще бъдепобеден или няма да може да постигне това, коетоиска.

Жената бе приела играта веднага. Обичашеда флиртува. Дори не му се наложи да се насилва даводи задължителните поне няколко часа разговори,а веднага и двамата, без думи, бяха разбрали, чеискат едно и също и че няма нужда да губят време.

В крайна сметка, с предисловие или не,съдържанието на предстоящата вечер бе ясно.

Бяха допили питиетата си и после бяхаседнали в неговата кола, за да се уточнят дали даотидат в нейния или в неговия апартамент. Беизненадан, че тя предпочете неговия.

Досега почти всички други жени избирахасобствения терен. Явно за да се чувстватпо-сигурни и, ако случайно нещата загрубееха, дамогат да разчитат на помощ от съседите.

За него бе все едно.

В крайна сметка те не доживяваха моментана утринното кафе. Дори не разбираха какво точноим се случва.

Все пак предпочиташе да го прави натехен терен, за да не се налага после да премествателата им от своя апартамент,д а почиствакървавите петна и да гори дрехите и личните имвещи...

Не оспори решението й. Тази жена сизаслужаваше малките неудобства.

В тясното пространство на колата беусетил по-ясно нейния парфюм. Бе леко замайващ,толкова интензивен бе ароматът. Помисли си далитози мирис идва от парфюма или от нейното тяло.Явно бе твърде възбуден, за да минават подобнимисли през главата му.

Усмихнал се бе леко и бе видял с крайчецана окото си, че и тя се подсмихва.

Може би същите мисли са минали и презнейната глава?...

Отново си дръпна от цигарата и забеляза,че почти бе свършила.

Да, свършваше и времето на живот нажената.

Нека се парфюмира, среше и дори в смърттаси да изглежда красива. Щеше да изглежда красивав последните си мигове с него. После, когатонамереха тялото й, гледката едва ли би могла да сенарече прекрасна, но това не го интересуваше.

Той щеше да бъде някъде другаде, може биотново в някой моден бар, в тъмния ъгъл, за даизбира нова жена за поредната си нощ наудоволствие и кървав пир.

Донякъде съжаляваше, че трябва да я убие.Бе най-добрата любовница, която бе намирал отдоста години насам. Бе изпитал върховноудоволствие и му се искаше да опита отново, ноправилата си бяха правила. Никога втори опит иникога още веднъж...

Какво ли още правеше и защо ли се бавешетолкова много?

Ако съществуваха точни статистическиданни, според тях сигурно поне петдесет процентаот своето време извън леглото жените прекарвахапред огледалото, правейки се на по-красиви инаслаждавайки се на собствения си образ.

Ако това бяха последните желания нанеговата гостенка преди да умре, макар тянесъмнено да не го знаеше, то той би могъл дапоизчака.

Още не бе полунощ и имаше време. Дали дане повтореха любовната сцена отпреди половинчас?

Ядоса се сам на себе си и се подразни, чепозволи за повторен път тази мисъл да мине презсъзнанието му. Явно любовната игра бе отнела частот способността му да разсъждава трезво.

Полека притвори очи и превключисъзнанието си на промяна.

Сега за няколко минути от прекрасен мъжщеше да се превърне в звяр, в чудовище, в убиец.

Светлината в стаята бе изгасена и тя неможеше да го види.

Полека тялото му започна да се окосмява,ноктите порастваха с невероятна скорост, за да сепревърнат в подобие на закривени ножове, очите мугубеха синия си цвят и се превръщаха в жълтикръгове. Усети как кучешките му зъби си проправятмясто в устната му кухина.

Още само миг и трансформацията щеше дабъде пълна.

Винаги се бе смял, когато въвфантастичните книги или в приказките виждашеобразите на вампири и на хора-вълци.Илюстраторите почти успяваха със своетовъображение да пресъздадат образа, който носешеи той.

Май наистина човечеството правешеголеми крачки напред в развитието си. Имашехилядолетия живот пред себе си, за да види докъдеточно ще стигнат хората. Дано само с тези новитехнологии не променяха жените и техния начин намислене, техните навици. Не би искал да запълвавечерите си с подобия на жени или с андроидки.Искаше още векове да се наслаждава на топлата имкожа, да гали голите им стегнати гърди, да се любидо изтощение и да може да усеща косите им посвоето лице.

Ах,тези жени - толкова прекрасни ипървични животни!...

Още миг и трансформацията му щеше дазавърши.

Щяха да свършат и последните миговеживот на жената в банята. Поне нямаше да се налагада почиства много след това.

Внезапно усети пронизваща болка ипочувства как нещо остро се забива в шията му.Отвори очи и видя над себе си жената.

Но вече не бе жена.

А някакво чудовище.

Над него се развяваха двете й крила наприлеп, които се свиваха и разперваха. Не можешеда види лицето й,защото то бе забито, заедно снейните зъби, в гърлото му, но усещаше противния ймирис на сяра, усещаше и острите й нокти, които годържаха здраво забит във възглавницата, инай-лошото бе, че усещаше как кръвта му изтича ивлива в тялото на звяра.

Не направи опит да се възпротиви.

Знаеше, че е излишно.

Знаеше, че рано или късно това щеше да сеслучи, и знаеше, че неговото тяло щеше да сепревърне в пепел, а силата и годините му живот дасе прелеят в другия. Единственото, което незнаеше, бе, че това щеше да стане с жена.

В крайна сметка тази негова слабост гобе довела до края.

Затвори очи поне за да не виждаотвратителния образ пред себе си и си представи,че се люби, че се люби с прекрасна жена, че споделяедно съвършено удоволствие и че наистина, вкрайна сметка любовта иска жертви...



Всички текстове в рамките на този сайт (разкази, части или откъси от по-големи произведения, есета, статии, анонси, в превод или в оригинал) се публикуват с разрешението на техните автори или по силата на лиценза, определен от съответния автор за съответното произведение. Освен ако няма други изрични указания, всички текстове в рамките на този сайт могат да бъдат копирани и разпространявани свободно, доколкото това не е свързано с тяхната продажба или с промяна на оригиналното им съдържание. В случай че разпространявате (правите достъпен за широка публика) някой от тези текстове, винаги указвайте неговия автор и/или преводач и полагайте усилия да спазвате (при положение, че е указан) лиценза на съответното произведение.

Също така... ако дадете връзка към сайта на автора и източника на произведението, което сте решили да разпространявате, ще си запазите място в рая. Не се шегувам. Съвсем сигурно е. Някой се е взирал дълго и упорито в екрана, за да ви предостави заветния материал.








2002

2003

2004

2006

2007