Теодора Тодорова

ДАМАТА ОТ ЕЗЕРОТО

(заглавие, заимствано от роман на Р.Чандлър)

 

Waiting by Carol Mulder

Тея стоеше на брега.

Езерото, нейното езеро. Не беше идвалатук от почти две години. Почти две години, в коитобеше почти успяла забравила формата му, мирисаму, неговата плътност и присъствие. Замисли секак бе прекарала всичкото това време без него?!

Лекият привечерен бриз се заплиташе вроклята и, препускаше по водната повърхност иприличаше на стадо коне, които са се спрели заводопой преди поредния си галоп впространството.

Винаги, когато животът и достигаше домъртва точка тя се завръщаше тук, като място заразмисъл, като място за опора и като място, къдетода намери нови сили, за да продължи напред.

Беше почти есен.

Дърветата сменили лятната си премяна инавлекли носталгията по клоните си.

Когато беше дете и идваше с баща сиобичаше да слуша историята за това езеро крайогъня вечер. Не помнеше дори кой първи и разказаза жената от езерото. Дали беше баща и или някойдруг от летовниците, които идваха всякаваканция?!

Може би вече не беше важно.

Баща и се бе поминал преди доста години,почти на шега, ако може да се говори така за еднанелепа смърт. Докато ловял риба и дъвчел любимитеси бонбони един едър екземпляр бе захапаластръвта и бе дръпнал с такава сила, че дражето безатъкнало гърлото му и в разстояние на няколкоминути баща и се бе задушил.

На погребението един пияница бе казал,че иска и той такава “сладка” смърт.

Странно, но и тя си бе помислила същототогава.

Опита се да запрати камък по воднатаповърхност, за да направи”жабка”, кактонаричаха лудото подскачане на камъка по вълнитена езерото. Не се получи. Помисли си, че сигурно иза това има нужда от постоянство, както толковадруги неща в живота.

Реши да повтори опита си по-късно.

Заразхожда се край брега.

Езерото бе изхвърлило доста неща отприсъствието на летовниците – празни бутилки,цигарени кутии, хартия и мъртви водорасли. Почтикато ритуал на пречистване преди дългия сън преззимата.

Докато крачеше и ровеше из остатъците попясъка и се стори, че с крайчеца на окото си видядвижение във водата. Наистина ли?! Може би бенякоя риба, почувствала се свободна за полет надводната повърхност. След миг вече по-ясно доловисъщото движение.

Все едно, че нечия ръка се издигаше отводата. Вторачи се и видя, че наистина бе ръка.Движението бе плавно и бавно. Първо се подадохавръхчетата на пръстите, после самите те – дълги игъвкави като на пианист, после китката и накраясе видя дъгата на лакътя.

Искаше и се да се изплаши и да извика и дахукне, но странно защо ли тази ръка, изплувала отезерото и вдъхна спокойствие, почти утеха. Околоръката езерото образува кръгове, коитопостепенно се разливаха един в друг. Бе странно иабстрактно да гледа тази картина – едно море отвода и спокойствие и една човешка?! Ръка, коятостърчи със странно присъствие, като стар,достолепен дънер в средата на езерото.

Полека свали обувките си и нагази везерото. Сама не знаеше защо. Би трябвало да еуплашена, да избяга, да си помисли, че е удавник,когото издирват, да хукне към вилата и дапредупреди полицията, но не го направи. Даливината не беше на оная току-що приключила любовнаистория или на легендата за жената от езерото.

Каква ли беше точно?! Помнеше откъслециот нея...

Някога бе имало една жена (девойка, дама,девица?!), която знаела, че човек се ражда всякасутрин и умира всяка вечер. Каквото и да сторелапрез деня, вечер трябвало да застане на брега наезерото, за да може водата да бъде нейниятизповедник и съдник за всичко, сторено в делника.Езерото отмервало със своите везни всички ”за”и “против” на ежедневието и. Ритуалът продължилс години, докато един ден на брега не дошъл единхудожник. Един който и да е художник – брадат,вглъбен, пиещ, неразбран, с кризи на вдъхновение ина съмосъжаление.

Може би не бил най-доброто, коетохудожниците биха искали да видят за себе си, нобил такъв.

По залез разтворил платното, захвърлилраницата си и спалния си чувал на брега. Запалилцигара, размесил боите и вторачен в езерото спритворени очи започнал да рисува.

Никой не знае какво е искал да нарисува внего момент. И никой не знае защо точно тогаважената е трябвало да отиде да изповяда своетоежедневие на езерото, за да получи причастие инов шанс за още един ден на живеене. Просто в онямомент на затишие в пространството на брега наезерото са се намерили те двамата – единхудожник и една жена...

Бащата на Тея казваше, че в този моментдве сърца са открили точните си ритми на биене,така както може внезапна и банална да бъде едналюбовна история. Тогава не го разбираше, сегаможе би също. С нея и нейният приятел не бесинхрон на две сърца. Бе по-скоро споразумениемежду зрели, работещи, гонещи кариера хора и можеби бе споразумение за едно взаимно задоволяванена инстинктите, на нагона, на егоизма. Не можешеда го разбере цялостно, но не знаеше и защо в неяоставаше горчивият вкус на нещо, което си отивабезвъзвратно и на нещо загубено...

Връщайки се внезапно от спомените, Теяси помисли отново дали тази ръка, изплувала отводното пространство не е ръката на жената, закоято говореше легендата?!...

Казваха, че в оня момент, когатохудожникът рисувал, а тя с боси нозе пристъпвалакъм водата, за да се изповядва, повял вятър.

Не какъв да е било вятър. По-скоро повей,милувка, съпричастие.

Тя нагазила в езерото, а той-творецът ягледал, забравил за плътното пред себе си. Женатанямала какво толкова да изповядва - простопоредният, монотонен ден в ежедневието и, новнезапно насочила поглед към художника и тя сеобърнала и полека тръгнала към него.

С всяка своя крачка се отдалечавала отезерото, забравила за своята изповед, сваляладрехите от тялото си, гърдите и се издигали испускали, заедно с ритмите на сърцето, усещалаоколо себе си песента на щурците и дивият поривна желанието.

Казват, че за първи път разбрала каквозначи да си жена, да си желана, да се отдаваш, да селюбиш.

Вплела пръсти в косите на художника,извила гръб като котка над неговите бедра,потопила се в устните му и оставила желанието дапомрачи всичко, което е било преди този момент ивсичко, което може да бъде след този момент...

Тея си спомни, че тази част от легендатая беше чула доста по-късно.

Бе вечерта на нейният петнадесетирожден ден. Бе се почувствала малко неудобно даслуша толкова интимни подробности, докатородители и бяха също там, но в същото време се бепочувствала по-зряла, по жена?! Беше гледала дългов езерото и се бе питала какво ли означава да селюбиш, да извиваш гръб като котка над някойслучаен мъж. Някого, с когото споделяш само миг оттялото и от живота си, без да задаваш въпроси ибез да се питаш защо го правиш...

Докато лежали прегърнати, все ощеоплетени в мрежата на удоволствието женатазабелязала, че очите на художника полекаизбледняват, придобиват светли оттенъци на синъои заприличват на езерна вода. Косите му, лекорошени от вятъра се превръщали във водорасли.Тялото му като вълни, обяздени от прибоя яобгръщали и носели към езерния бряг.

Било едно бавно, цялостно движение,такова, каквото може да бъде само движението наводата.

Над тях единствено залезът бил свидетелна чудото – как художникът се превърнал в езеро иотнесъл в дълбокото жената...

Някои от летовниците се смееха налегендата. Твърдяха, че сигурно жената е билалуда, че се е самоубила.

Та, знае ли човек какво минава презсъзнанието на един самоубиец и на един луд?! Тезинеща не се случваха на Нормалните хора, но Тея неим вярваше.

Предпочиташе да вярва на баща си.

Той казваше, че на езерото му е омръзналода бъде съдник, влюбило се в жената. Поискало даизпита страстта, да разруши границите наматерията, която ги разделяла. Поискало дапрекрачи пространствата, за да раздели самотатаси с някой друг.

Хората смятат, че чувствата са присъщисамо на тях. Дори не се опитват да наскочатсобственото си тесногръдие, за да усетятчувствата на едно езеро, на вятъра, на въздуха, дачуят техните думи и да усетят самотата им.

Тея полека нагази в дълбокото.

Ръката пред нея започна бавно да сеиздига, откри се рамо, после част от торс. Снякакво магическо величие, като излязъл отнищото пред нея се изправи Художника.

Сама не знаеше как го позна. Бе гол и бимогъл да бъде който и да е, но тя видя в очите муонези светли отблясъци на езерна вода, зеницитему, които приличаха на малки кръгчета въздух,каквито се образуват само по водната повърхност.В косите му светли водорасли се заплитаха вкъдрици. Капките вода по тялото му блестяха катомалки диаманти.

Дълбоко в себе си Тея усети как нейнотосърце намери точният ритъм на туптене съссърцето на Художника.

Вдигна бавно ръце и си помисли колко ещастлива! Най-после бе разбрала какво значи да севлюбиш и нямаше търпение да усети какво означавада се отдаваш, да преливаш от страст, да се любиш,да извиваш гръд като котка над някой случаен инепознат странник без после да се питаш защо икак и какво ще последва...

Над езерото прелетяха последнителястовици.

Вече бе почти есен.

Залезът полека подпали хоризонта вотблясъци на златно и пурпурно червено. Бестранно спокойно. Едно спокойствие, което можешпочти да го усетиш физически. Брегът бе пуст. Дорихилядите следи от босите нозе на летовницитебяха измити от вълните.

Вятърът се спусна в ниското и леконабразди водната повърхност. Клоните бяха вечеотронили последните си листи и над езерото сезаразстила мъгла.

Бе тихо. Дори щурците бяха забравили дазасвирят.

Единствено една пъстра женска рокля беостанала на пясъка като спомен от изминалотолято...



Всички текстове в рамките на този сайт (разкази, части или откъси от по-големи произведения, есета, статии, анонси, в превод или в оригинал) се публикуват с разрешението на техните автори или по силата на лиценза, определен от съответния автор за съответното произведение. Освен ако няма други изрични указания, всички текстове в рамките на този сайт могат да бъдат копирани и разпространявани свободно, доколкото това не е свързано с тяхната продажба или с промяна на оригиналното им съдържание. В случай че разпространявате (правите достъпен за широка публика) някой от тези текстове, винаги указвайте неговия автор и/или преводач и полагайте усилия да спазвате (при положение, че е указан) лиценза на съответното произведение.

Също така... ако дадете връзка към сайта на автора и източника на произведението, което сте решили да разпространявате, ще си запазите място в рая. Не се шегувам. Съвсем сигурно е. Някой се е взирал дълго и упорито в екрана, за да ви предостави заветния материал.








2002

2003

2004

2006

2007