Теодора Тодорова

ИНТЕРНЕТ ЛИ?!

 

Едва не заби нос в прага. Приличаше и нажонгльор, и на докер. Беше натоварен с толковамного кутии, че носът му едва се подаваше надпакетите. Обърна се и се промуши странично презвратата и после я затвори с един ритник. Така, дотука добре. Не бе успял да изтърве нищо инай-важното вече имаше компютър, скенер, принтери ИНТЕРНЕТ!!!

Сега щеше да види ТЯ! Беше му се присмяла,че не може да работи с компютър и да ползваелектронна поща или интернет след като “целиятсвят го прави”. Той беше схватливо момче и самоза един ден щеше да се превърне в гений на новитетехнологии. Направо в змей.

Докато се оправи с всички кабели,инструкции и джаджи, бе станало почти вечер.Новата му придобивка гордо се мъдреше върхубюрото му и той чак се възхити от прекраснаталиния на екрана и от наситените му цветове. Така,сега щеше да си направи огромна порция пърженикартофи, после щеше да си налее много, многоголяма бира и смяташе да прекара следващитечасове пред компютъра.

Цялата тази история бе започнала предипет месеца. В квартала бяха те - пет момчета на подвайсет и няколко момичета. Само че момичетатабяха от онези, с които споделяш всичко, а не севлюбваш в тях. В един слънчев летен ден бе дошлаТЯ! Родителите й бяха закупили съседната къща исред огромния куп кашони и работници бе язабелязал той. Да, той беше първият, който я видя.Приличаше на момичетата от списанията -червенокоса, с високи скули, толкова красива, чеда те накара да си подариш колекцията от марки,без да се замислиш. После я бяха забелязали идругите четирима. Бяха се овесили на оградатакато прилепи и следяха всяко нейно движение вградината.

Полека-лека се бяха запознали с новатакрасавица и накрая се бе оказало, че всички те -петимата са влюбени в нея. Бяха се опитали даразрешат спора кой да я притежава с юмруци, снадбягвания, с караници, докато един ден не бяхасъбрали кураж да я попитат директно в очите когоот тях предпочита и кого би си избрала за принц насвоето сърце.

В началото бе Били, който, мънкайки, й бепоставил въпроса, но другите не бяха издържали ив крайна сметка се оказа, че тя стоеше по средатамежду тях, а те се надвикваха и като орангутани себиеха в гърдите, за да докажат собствените сипреимущества. Преди да се овъргалят в праха,оплетени в битката си, ги бе спрял нейният смях.Все едно, че им бе зашлевила плесница. Стояха ощенаперени и разрошени като петли, когато тя беказала:

- Момчета, ще избера този, който може дами предложи най-приятното и невероятно пътуване.Условията са следните - мястото да е екзотично, дае пътуване със самолет, че не понасям влакове иавтобуси, и накрая, трябва да намеритенай-изгодната оферта по интернет. Аз си падам поновите технологии.

В началото не бяха в състояние да кажат идума. Пътуване!!! Та те имаха толкова малко личнипари (с изключение на един от тях). Едва успявахада изпият по една бира със спестяванията си ипосле идваха моментите за молитва пред мама итатко за някой долар. Но после в техните гърдичувството им за мъжественост се бе възбунтувалои в крайна сметка се бяха почувствали катоглупаци. Та какво значи сумата за някакво сипътуване, когато можеше да спечелиш жената насвоите мечти?! Парите по един или друг начин щяхада се намерят. Нали за това бяха мъже?!

Единствено той, който още нямашекомпютър, си бе позволил да попита защо енеобходимо да намери информацията по интернет.Не можеше ли да се организира нещо и чрезагенцията за пътувания?!

Тя бе го погледнала с поглед, който многому бе заприличал на очите на неговата майка,когато й задаваше неудобни или глупави въпроси ибе казала:

- Защото интернет е бъдещето - ню економи.Само тези, които могат да го ползват, ще синамерят работа и ще се издигнат. Та сега интернети електронната поща се ползва от цял свят! И самоглупаците още не могат да работят с новитекомпютърни програми.

Нямаше как. От днес и той се бе превърналв процент от тези, които ползваха компютър,интернет и e-mail. В крайна сметка на всички мъже имсе бе наложило да правят компромиси, за даспечелят дамата на своето сърце. Например баща мусе бе отказал от цигарите, за да не разваляпердетата на майка му в хола. Или пък дядо мунавремето си бе отрязал мустаците, защоторазранявал нежната кожа на баба му, когато яцелувал. Дори Дон Жуан в един момент е трябвало даправи компромиси. Тогава защо му беше толковатрудно да преглътне факта, че жената, в която себе влюбил, го караше да си купи компютър и дауреди едно почти “сватбено” пътешествие чрезинтернет?!

Фритюрникът внезапно изпищя и светназелената светлина. Картофите бяха готови. Отворихладилника и взе една от бирите на баща си.Неговите родители бяха заминали на двуседмичнопътуване по Нил, подарък от фирмата на баща му.Преди да вземат самолета, направо му бяха скъсалинервите от напътствия - да не пие, да не събирамомчетата в хола, да не води момичета, да незакъснява и още други все в този стил. Това,родителите, понякога бяха много обстойни ипокровителствени. Не можеха ли да разберат, четой бе вече мъж и че бе навършил двайсет години?!Все пак щеше да му е много трудно да обясни насвоите как изчезнаха техните пари, които бяхазаделили за зъболекар. Той знаеше, че майка му гидържи в шкафа с белъото и днес ги бе взелвсичките, за да си купи компютъра и друготооборудване. Да, щеше да се разрази страхотна буря,но за това щеше да му мисли по-късно. В крайнасметка във фирмата, откъдето бе купил всичко, мубяха казали, че може да възстанови компютъра,принтера, скенера и модема в рамките на два дни ида си вземе парите обратно. Очилаткото бе казал,че политиката на магазина била - “доволен -задържаш стоката, недоволен - връщаш я и си вземашпак паричките”. Надяваше се да е така наистина.

Планът му беше прост. Смяташе тази вечерда се рови в интернет, дори, ако трябваше, нямашеда спи, за да може утре сутринта, когато бекрайния срок, да се изправи пред нея, заедно сдругите момчета и да я срази с офертата си занай-романтичното и екзотично пътуване. Послещеше да отиде и да върне компютъра, да си вземепарите обратно и с тях да заплати екскурзията.После хоп! - на самолета и щеше да се върне точноедин ден преди своите родители. През това времевсе някак щеше да измисли как да върне сумата,можеше да помоли баба си и дядо си да му отпуснатмалък кредит. Те винаги успяваха да го разберат ида му помогнат. Щеше да види, да реагира споредситуацията. Най-важното сега бе да се научи даползва проклетия интернет.

Намести се зад екрана и включикомпютъра. Дотук добре, знаеше процедурите.Техникът от магазина му бе обяснил, че е многопросто. Стига да кликнеш върху програмата“Интернет Експлорър”, после да си изберешсървър, после да напишеш това, което теинтересува, да натиснеш “търсене” и оставашесамо да четеш и да НАВИГИРАШ! Изглеждаше му многопросто и лесно. Да, това не беше голяма задача замладия му и перфектен ум.

Докато чакаше да се зареди програмата,си помисли за другите момчета - за конкуренцията.Първи в класацията беше Пиетро - мускули катопланина, истински мачо, лице на Брус Уилис, нообикновено момичетата го зарязваха след двеседмици, защото главният му мускул, умът му, не беособено развит.

После беше ред на Дани. Да, той можеше дае сериозен конкурент. Приятна външност, добриманиери, умееше да работи с компютър инай-важното, семейството му бе много богато и тойнямаше проблеми с парите. Бе единственият, койтоимаше кола.

След това идваше ред на Ники. Той също небе зле, но имаше един проклет навик да си гризеноктите почти постоянно и според него едва лимомичетата умираха да се обвържат с някой, койтона двайсет години не бе скъсал напълно с детскитеси навици.

Накрая беше Били, но Били не гопритесняваше. Имаше очила поне шести диоптър,хилаво телце и беше гений в математиката икомпютрите. Това, че беше невероятен ум, не мупомагаше особено, защото досега бе спечелилмного олимпиади, златни медали по математика икомпютърен дизайн, но още не бе разменил еднацелувка с момиче. Смяташе се за новия Бил Гейтс,но оня, известният, макар да бе богат и признатгений на компютрите, не беше кой знае колкоизвестен като “трошач на женски сърца”. Да, Билине го притесняваше и въобще не влизаше вкласацията на възможните му конкуренти.

Честно казано, почти се чувстваше вечепобедител. Оставаше само да се справи с интернети утре щеше да има девойката, щеше да я срази и дая накара да избере него и да се влюби за цял живот.

Усмихна се и си помисли, че трябва да естрахотно да си с една жена на самотен остров,гален от сините вълни на океана, палми, вечеренбриз. Боже, направо като в рая.

Програмата се беше заредила и пред негосветеше прозореца, където трябваше да напишетърсената информация. Така, да започнем с мястотоза пътуване. Какво по-романтично от един остров?!Кой да бъде?! Да пробваме. Написа за търсене“остров” и кликна, за да стартира командата.Компютърът до него започна да мърка като котка.Добре, сега търсеше нужната му информация и самослед миг щеше да има пред очите си листата нанай-екзотичните места на този свят.

Екрана присветна и изписа, че еприключил с диренето. Срещу, написаната от негодума “остров” се мъдреха 29 879 файла ! Какво бешетова някаква подигравка ли?! До колкото сиспомняше от уроците по география нямаше 29 879острова на земята!

Започна да шари с очи по екрана. Боже,какво ставаше, какви бяха тези глупости?!

“Мъжко сърце - остров за самотни дами” ,“Остров - нова клиника по отслабване”, “Елате ипосетете острова на съкровищата” , “Остров -новия филм с Леонардо ди Каприо”.

А, бе този компютър да не се подигравашес него?!

Започна да отваря един след другфайловете и с всеки отворен усещаше как сърцетому се затваря и как гневът започва да го изпълва.Беше невероятно. Имаше каква ли не информация заострови, но нямаше нито един географски. Самоклиники, музикални групи, козметични продукти,които те караха да се чувстваш като в “райскиостров”. Направо му се зави свят. Ами, че то бешепо-лесно да отиде и да вземе атласа и да синабележи мястото, отколкото да го открие тукасред 29 879-те файла.

За първи път усети лека уплаха. Как щешеда се оправи в тази компютърна джунгла отинформация?!

Почти два часа наслуки отваряшефайловете, които му попаднеха пред очите.Компютърът мъркаше ли и мъркаше и пред погледа мусе мятаха “острови”, които по-скоро бяхадяволско творение, отколкото място за романтичнопътуване. Усети, че очите го заболяха от взиране илеко туптене започна да го мъчи в задната част наглавата му. Отблъсна се от бюрото и отиде вкухнята да си вземе нова бира. Чувстваше се многообезкуражен. Вече беше два след полунощ, а той небе намерил дори мястото за пътуването. Оставашепосле да се бори с хотел, самолет, да избира пъленили половин пансион, такси, което да ги вземе отлетището и още един куп неща. Щеше ли да му стигневремето?!

Внезапно нещо в мозъка му прещрака и тойсе усмихна. Щеше да я излъже! Сега щеше да отиде,да си вземе атласа, да си избере острова сам, а неда го търси като луд. Та, тя нямаше начин даразбере дали го беше открил в интернет или вучебника си по география. Хукна към стаята си навтория етаж, като се размина на един косъмразстояние от огромната палма на майка му. Самотова липсваше! Ако се случеше нещо на палмата,майка му щеше да му отпори ушите.

Изпразни почти цялата си библиотека иразхвърли книгите по пода, докато намери старияси атлас от девети клас. Така, да видим островите -Канарски, Малдиви, Елба, Тасос, Куба... Боже, колкомного бяха, но в крайна сметка не стигаха доабсурдната цифра 29 879! Ето - КОРСИКА! Самото имезвучеше романтично, малко пиратско и многообещаващо. Не беше и толкова далеч, така че едвали щеше да струва много полетът до там. Дотукдобре. Сега вече беше по-лесно.

Седна отново зад компютъра и написа затърсене “Корсика”. Отново компютърът си помъркаи на екрана цъфнаха 2 345 файла. Е, пак си бешестрашно, но не чак толкова. Така, да видим.Половината бяха файлове с информация за корсари,приключенски книги, литературни движения инай-накрая - БИНГО! Под номер 1 548 се мъдрешенеговия остров Корсика. Едва не изписка отщастие. Бе успял! Бе направил първото сипопадение в информационния хаос, и най-важното,той НАВИГИРАШЕ в интернет! Развълнуван почти досълзи, кликна върху файла. Най-отгоре се появипрекрасна гледка от острова. Боже, каква красотасамо. В лявата част на екрана започнаха да сеподреждат отделни информационни прозорци. Имашемузеи, забележителности, атракции, транспорт,услуги, времето и най-накрая ХОТЕЛИ!

Стана от стола и направи два подскокавъв въздуха. Браво на него. Сега щеше да намери ихотела, а после оставаше само самолетния полет.Леле, какъв майстор бе той. Възбуден до краенпредел, седна отново пред компютъра и кликнавърху “хотели”. В долната част се появи “моляизчакайте да се зареди информацията” и после сеотвори и страницата с хотелите в Корсика. Така, давидим - “ако търсите хотел, то моля отбележете сколко звезди”. Колко звезди търсеше той?!Естествено поне четири, да не прекаляваме с пет.Написа “четири” и кликна отново. Пред очите муцъфнаха на екрана поне 50 хотела в тази категория.Леле-мале, колко голям беше този остров, че да иматолкова хотели?! На екрана се въртяха почтивсички звезди и цветя като имена на хотелите. Койда избере?! Естествено този, който струванай-малко. Да видим. Отвори наслуки файла занякакъв “Магнолия”. Пред очите му се разтворипанорамна снимка на хотела, на неговите стаи, наресторанта и на бара. Имаше басейн, паркинг,боулинг зала и още един куп екстри. Божествено. Давидим и цените как са. В долната част на сайта семъдреше написано - “за резервации и информацияза цените -ТУК”. Кликна отново и видя еднаогромна таблица. В безкрайните графи се мъдреше -сезони (висок, извън сезон, намаления), последвойна и единична стая, с душ или с вана, ползванена басейн или не и още една сюрия въпроси. Следвсяка категория се мъдреше празно квадратче итой предположи,че там трябва да кликне, за дастигне до крайната цена.

Въздъхна и започна да попълва - двойнастая, полупансион (вечер щеше да я води изразлични ресторанти на острова), с вана(естествено!), без гараж, двама души възрастни, запериода от една седмица, какъв сезон сме сега - а,да висок, плащане в брой (никакви чекове икредитни карти, нали ги нямаше). Доволен, провериповторно каквото е написал и накрая кликна, чеиска цената в долари (каква ли бе валутата вКорсика?!) и натисна О.К.

В началото не можа да асимилира напълноцифрата. Какви са тези нули, 1 570 щатски долара?!Боже, та старата бракма, която си беше харесал напазара за коли струваше едва 850 долара! Като лудзапочна отново да попълва. Махна ваната,полупансиона, намали звездите. Пръстите мунаправо летяха по клавиатурата, кликваше инатискаше О.К, триеше отново и пак пишеше. Когатонакрая, след почти три часа, погледна какво енаправил и докъде е стигнал, му идеше да серазреве. Бе намерил малко хотелче до рибнатаборса (сигурно смърдеше, та не се траеше), едназвезда само, с обща баня на етажа, никакъвполупансион, само закуска и цялата работа за 790долара! Боже, дали тя щеше да се съгласи наподобни условия?!

Стана и отново отиде в кухнята. Беше мутретата бира под ред, но нямаше значение. Сегаимаше нуждата от нещо подсилващо. Вече бе почтипет сутринта, а му оставаше още доста работа засвършване.

Отново си помисли за нещастното хотелче,някъде там в Корсика, до рибната борса. Можеше пъкда не е чак толкова трагично. И неговите родителипървото си пътуване го бяха направили с малкопари и на палатка. В крайна сметка те щяха дабъдат все пак в хотел! Почувства се леко успокоен.Сега му оставаха само още три часа, за да открие инужния самолетен полет, да сканира снимките отКорсика, да прати e-mail, за да резервира хотела, даразбере колко далече е летището и най-накрая дасе изправи горд пред нея с невероятното сипредложение и с огромния си чар.

Седна отново пред екрана и навичасовника за седем и четирийсет и пет. Щеше да имапетнайсет минути, за да се измие, избръсне, облечеи да посрещне гордо успеха си. Бе сигурен, чедругите едва ли са успели да се оправят снавигирането, та това интернет да не беше шегаработа?! Погледна екрана и пръстите му написаха“самолет”, натисна О.К и зачака...

 

 

* * *

 

Стресна го звъна на будилника. Стоешепред екрана с ръце, забити в косата, и плачеше. Небе успял да отиде по-далеч от самолетите отпървата световна война. Дори на косъм не бе успялда се доближи до който и да е от новите боинги, акамо ли до някое летище. Направо бе изучилисторията на самолета, на самолетостроенето, наматериалите, от които се правеха крилата и т.н. ит.н. Не бе намерил дори връвчица, камо ли пътека,за да се измъкне от батака на информацията. Беосем без пет, а той имаше един остров, хотелче седна звезда до рибната борса на Корсика итолкова. Дори не знаеше как може да се стигне допроклетия остров.

Разплака се на глас. Как бе възможно, какбе възможно да не може да се оправи с едининтернет?! Как щеше сега да се изправи преддругите четирима и най-вече пред нея и да сепризнае за победен?! Какъв срам. Чувстваше каклицето му пламти само при мисълта, че тези нейнипрекрасни очи ще го погледнат с презрение. Ами идругите?! Как после отново щяха да седнат да пиятбира заедно като знаеха всички, че не бе успял дасе справи с интернет, не бе успял да НАВИГИРА вморето от ню економи!!!

Избърса носа си в ръкава и чу откъмулицата звука на автомобилен клаксон. Полекаповдигна завесата и направо му висна чейнето! Небеше за вярване! Тя и БИЛИ, да, хилавият и очилатБИЛИ товареха чанти в багажника на едно такси. Тяму се усмихваше и го държеше под ръка. Били бечервен като домат, но усмивката му можеше дапобере странично цяла вафла. Шофьорът им отворивратите и те двамата седнаха отзад. След мигтаксито стигна до края на улицата и зави попосока на летището.

На пустата улица след момент се появиПиетро, после един по един се измъкнаха от къщитеси и другите двама. Имаха нещастни физиономии иизглеждаха така, като че ли не са спали цяла нощ.Той се престраши и отвори балконската врата. Всеедно, че бяха го чакали другите трима и тезавъртяха глави и го погледнаха. Ники немощно мумахна с ръка и после сви рамене. Изглеждахатолкова смачкани, седнали на бордюра, че сипозволи да се усмихне през сълзи. Слезе постълбите и отвори хладилника. Вътре бяхаостанали точно четири бири. Взе ги и излезе наулицата. Без да каже дори и дума, се приближи къмприятелите си, подаде по една бира на всеки инакрая се отпусна и той на бордюра. Отпивахамълчаливо от бирата си и не смееха да сепогледнат в очите.

В тягостната тишина внезапно Пиетро сеоригна. Само след миг вече се търкаляха потревата от смях и изригваха в най-мощните сиоригни. Дори, когато бяха правили състезания, небяха достигали до такива висоти и майсторство назвука. Между хълцания и смях, с насълзени очи Даниказа:

- Наздраве за ню економито. Да живеенавигирането в интернет - каквото и да означавато. Едно ще ви кажа обаче момчета, цяла нощ бяхпред компютъра, но в нито един проклет файл ненамерих толкова прекрасна бира като тази!

Другите го последваха в наздравицата исмехът им, заедно с другите звукови ефекти, сеотприщи в юнския въздух. Когато почти бяхаизпразнили бутилките с бира, се оказа, че не сиспомняха нито за Били, нито за нея, нито запроклетия интернет. Просто се смееха и катовсички нормални младежи на по двайсет започнахада правят планове за настоящия ден.

Ню економито и навигирането в интернетбе останало в миналото, а може би ги чакаше отновонякъде в далечното бъдеще?!...



Всички текстове в рамките на този сайт (разкази, части или откъси от по-големи произведения, есета, статии, анонси, в превод или в оригинал) се публикуват с разрешението на техните автори или по силата на лиценза, определен от съответния автор за съответното произведение. Освен ако няма други изрични указания, всички текстове в рамките на този сайт могат да бъдат копирани и разпространявани свободно, доколкото това не е свързано с тяхната продажба или с промяна на оригиналното им съдържание. В случай че разпространявате (правите достъпен за широка публика) някой от тези текстове, винаги указвайте неговия автор и/или преводач и полагайте усилия да спазвате (при положение, че е указан) лиценза на съответното произведение.

Също така... ако дадете връзка към сайта на автора и източника на произведението, което сте решили да разпространявате, ще си запазите място в рая. Не се шегувам. Съвсем сигурно е. Някой се е взирал дълго и упорито в екрана, за да ви предостави заветния материал.








2002

2003

2004

2006

2007