Теодора Тодорова

УРОЦИ ПО ГРАМАТИКА

 

 

 

- Само ти си виновен за цялата тазилудница! - каза Бил и метна светлината нафенерчето си в дясно.

- Пак ли започваш, няма ли да млъкнешнай-сетне?! - Чарли също не беше в по-добронастроение, освен това някакъв плевел се бешеувил около крака му и съвсем затруднявашедвиженията му.

- Да, млъкна?! Що не млъкнеш ти? Кой текараше да бърникаш мозъка на Смартли, а?! Кой тенакара?! Сякаш те гони майчински инстинкт, та сеправи на загрижен родител!

- Слушай, авер! Ти също го научи да каракънки!- тросна се Чарли

- Ама едно е да го научиш да пазиравновесие на осем колелца, друго е да четеДостоевски, Солженицин... па и да РАЗСЪЖДАВА!!!...Мама му стара! – беше го шибнала някаква жилаваклонка и сега бузата му гореше от удара.

- От къде можех да предположа, че щеизбяга?!

- Да беше го предположил, умнико! Гений!Дръвник!

Чарли не каза нищо този път. Предпочетеда замълчи, защото макар да не искаше да си гопризнае се чувстваше виновен за настоящаташантава ситуация...

Смартли се “роди” в тяхнаталаборатория. По-точно казано пристигна катостока втора ръка, на която е даден последен шансда бъде закупена или изхвърлена. В лабораториятапо генно инженерство бяха нещо скапали процесана клониране и хибридизация и се беше пръкналоедно животно, странна кръстоска между вълк имаймуна.

Един дявол знае какво са искали даправят ония смахнатите, дето се мислеха едва лине за Господ Бог, но резултата беше ужасяващ. Вкрайна сметка да видиш вълк, който се катери подърветата или бели банани, за да ги яде е нещо... абе, направо нещо смахнато!...

Чарли и Бил точно в този момент работеханад нов вид биокомпютърен мозък и имаха страшнанужда от експериментални животни. Така, че единден, някак естествено при тях се пръкнаужасяващата кръстоска.

В началото го наричаха или “То” или“Нещото”. После, когато му прикачихабиокомпютърния мозък и онова там, започна дапроизнася първите си думи и да смята гопрекръстиха на Смартли*.

Биокомпютърните мозъци се превърнаха внеобходимост, точно, когато пътуванията съссовалки до Марс престанаха да бъдат нещоневероятно. Близкото междугалактическотопространство бъкаше от ракети, светлолети ивсичко, що можеше да лети, та изследователскитеинтереси започнаха да се прехвърлят към всепо-далечни планети, галактики и черни дупки.Единственият проблем обаче беше работната ръка.В крайна сметка много малко астронавти сенавиваха да поемат подобен риск – да отлетят отЗемята, когато са на по 25 години и да се върнат(ако се върнеха, де) на по 80 лета.

Точно тогава АКИ (агенция за космическиизследвания) постави задачата на Чарли и Бил дасъздадат някакъв вид разумен “мозък”, който дабъде имплантиран в животни (съответно създаденив други лаборатории на АКИ), за да могат хем дапредприемат пътуванията от техническа страна ихем да бъдат “достатъчно разумни”, за даизпълняват необходимите функции...

Двамата определено се справиха многопо-бързо със задачата, за разлика от колегите си,които все още “фабрикуваха” странни съществаала Франкенщайн...

Смартли учудващо бързо попиваше всичко,на което го учеха. Предполагаха, че е такаблагодарения на маймунските гени, които носеше всебе си.

От биолабораторията ги бяхапредупредили все пак да внимават в картинката,защото макар да бяха ползвали минималноколичество генен вълчи материал, Смартли сиоставаше в крайна сметка и вълк, с всички присъщина този вид инстинкти и нагони. Затова ипериодично му инжектираха някаква субстанция,която притъпяваше неговата жестокост и желаниеда захапе някого.

Трябваше, макар да не го искаха, Чарли иБил да признаят, че колегите им много находчивоса решили да кръстосат тези две животни. Смартлибеше жилав и силен като вълк, но хитър и находчивкато маймуна – една идеална комбинация, за дапратиш някого да се шлятка из галактиките годинина ред и да гълта звезден прах...

След няколко месеца работа, когатоСмартли вече сам се справяше с всичко необходимо,за да може да предприеме едно пътуване, Чарли иБил решиха и да му обогатят общата култура.Просто им беше любопитно до къде се простиратграниците и възможностите за възприятие насъздадения от тях биокомпютърен мозък.

Бил, който по характер беше като вулкан впостоянна ерупция се захвана да го учи да играепокер, да кара ролкови кънки, да пие бира и дасвирука след закръглените задници налаборантките. По-късно, когато Смартли вечеговореше перфектно поне седем езика, го научи дапсува по-добре от който и да било докер по земята.

Чарли се зае с по-тънката част. Беше понатура тих и затова някак естествено и отръки муидваше да тъпче Смартли с класическа музика,философски писания и история.

Бе трудно да се определи коя от всичкидейности се харесваше най- много на Смартли. Така,както тъкмо беше извъртял псувня, от която дорина дявола биха му почервенели бузите от срам,така и веднага можеше да започне да говори зафутуризма и Маринети...

Един ден, докато играеха покер с Бил, аЧарли се мъчеше над някаква сложна задача,Смартли изведнъж каза-

- Не можеш постоянно да ме вземаш забалама, Били! Престани да сменяш картите и да сеправиш на голям умник! Ако ти стиска играй честно!

За миг бяха останали като попарени.После Чарли бе попитал-

- Какво искаш да кажеш, Смартли?!

- Ами Били постоянно подменя картитетака, че да има фул. На всичкото отгоре си мисли,че може да ме избъзика до безкрай и аз няма да гоусетя.

- Ти... ти как разбираш тези неща?!

- Ами... ами разбирам ги, така, както и тиразбираш, когато Били те мотае... Защо не е линормално да РАЗБИРАШ?!

Бяха се спогледали и после много, многовнимателно Чарли бе попитал-

- Смартли, а ми кажи, ти... ти мислиш ли?!Искам да кажа разсъждаваш ли?!

- Какво имаш предвид с този въпрос?!

- Ами... примерно, аз като видя червенатасветлина на светофара разбирам, че трябва да спраи да изчакам. Този процес на мислене се нарича...

- Знам, че се нарича да разсъждаваш!-прекъсна го Смартли и после разстели картитепред себе си- ако ме питаш дали и аз го правя, ще тикажа - да... Фул, Били, дължиш ми една бира!

Факта, че Смартли разсъждава ги бешесварил неподготвени, направо по бели гащи. Завсичкото време, което бяха с него се бяханаучили... боже, просто го възприемаха по-скорокато играчка и обект, а не като живо същество.Освен това не бяха и предполагали, че параметритена създадения от тях биокомпютърен мозък могатда се развиват, да мутират и да достигнат доподобно ниво... неконтролируемо! Точно това бешестрашното във факта, че Смартли можеше даразсъждава. Сега той можеше сам да взема решенияи логически да достига до изводи. Всичко товасумирано водеше до факта, че те вече нямаха пълени абсолютен контрол над мозъчната дейност наСмартли. Мама му стара, бяха здраво сгафили!!!...

След разговора със Смартли, Бил и Чарлипрекараха няколко ужасяващи дни. Въпроса беше втова, че се налагаше да докладват на началството,че Смартли не е годен да предприеме полета, койтобяха насрочили за след пет дни. Не е годен, защоторазсъждава самостоятелно! Ха, иди го кажи на шефаси, след като само седмица преди това си разбилконкуренцията с новината за новия биокомпютъренмозък, за новия “астронавт”, получил сиповишение, тройна заплата и най-сетне табелка симето ти на вратата на нов и голям кабинет!. А,посмей, де! Само при мисълта не само косата имнастръхваше от ужас!

Не на последно място се бяха изпокарали,защото Чарли смяташе, че е лоялно да се каже, а Билбеше на мнението да си мълчат. Твърдеше, че койзнае в кой задник на галактиката щяха да набутатСмартли и нямаше никаква гаранция, че той ще севърне някога на земята, защото тогава да си горятпръстите с изповеди пред шефа?!

Пиеха бира, пикаеха и постоянно секараха, а Смартли ги гледаше от клетката си...

Накрая някак неусетно, но не и без липсана логика... и егоизъм, решиха да го убият. Беединственият компромисен вариант, с който щяхада спасят собствените си задници, а в същотовреме не рискуваха да пратят един мислещ иразсъждаващ Смартли в галактиката и после даберат плодовете на собствената си глупост!

Бе началото на месеца и трябваше да сесложи отново субстанцията, която притъпявашевълчите инстинкти на експеримента им. Смятаха да“дообработят” течността така, че да се превърнев смъртоносна, но после при евентуалнатааутопсия да не бъде открита.

За първи път целия този разговор гопроведоха в една съседна стая, като през цялотовреме следяха Смартли през стъклото.

Имаха навика всяка вечер да го извеждатна разходка, за да се “облекчи”. Окололабораторията имаше огромен парк и смятаха точнотам да свършат работата. Никой нямаше да ги види,всичко щеше да стане по тъмно и най-важното щешеда е далеч от видеокамерите, които постояннозаписваха всяко едно движение вътре в сградата...

Смартли четеше някаква книга и си“водеше” бележки, когато се приближиха до него.Бил се опита да говори и да се държи естествено,въпреки, че спринцовката като нажежена го парешев джоба му-

- Хайде, авер да отидем да изпразниммехурите! Стига си се тъпкал с култура!

- Само да довърша този ред.

- Какво е Смартли?!- Чарли се опитваше давиди през решетките.

- Английска граматика!

- Охо, what a surprise**! Направосъм шашнат!

Смартли не каза нищо. С бавни и малконеумели движения изписа нещо на къс хартия,постави го в устата си и се доближи до решетката,така че Чарли и Бил да можеха да му сложатнашийника. После щом изщрака отключващиямеханизъм на клетката, гъвкаво скочи на пода и сеостави да бъде воден към изхода.

Бе още доста хладно за една априлскавечер и двамата мъже зъзнеха. Смартли не обръщашевнимание на температурата, само козината му бешелеко настръхнала в сравнение с друг път.

Когато се отдалечиха на достатъчноразстояние от входа, Бил бръкна в джоба си инапипа спринцовката. Хвърли поглед на Чарли, лекому кимна с глава и после каза на животното-

- Аверче, трябва пак да сложим ваксината.Няма как знаеш, правила.

- Знам, знам, Били - Смартли беше нископриклекнал на задните си лапи - освен това типипаш дори по-леко от каките от лабораторията.

- Ей, страшен си - Бил се усмихна смутено иизмъкна спринцовката - хайде обърни се.

- Ей сега. Преди това искам да ви дам нещо– и изплю от устата си късчето хартия.

Чарли се наведе и вдигна олигавенатакнижка с едната си свободна ръка. Беше намачканаи на топка.

- Какво е това?!

- Малка изненада - каза Смартли - запосле...

- Добре, добре. Когато се върнем влабораторията ще го прочета. Сега да сложиминжекцийката, а?! - Бил искаше да приключи колкотосе може по-скоро.

- Играем пак на покер, а, аверче?! –козината на Смартли бе вече съвсем настръхнала.

- Какво?! - Бил погледна към Чарли, послекъм иглата в ръката си.

- Ами пак се опитваш да ме бъзикаш! Лъжец -ревна Смартли и в същия момент с един огроменскок измъкна дръжката на нашийника си от ръцетена Чарли и се шмугна в тъмния храсталак.

 

За момент останаха като попарени. Послегняв и изненада изпълниха телата им. Бил ревна спълно гърло-

- Простак. Копелето се измъкна!

- Ами да беше го държал ти, като ситолкова умен!

- Стига си дрънкал, какво ще правим сега?!

- Отиди и вземи два фенера, пушките иотиваме да го търсим. Не може да се измъкне отпараметъра на градината. Трябва да го пипнемпреди да са дошли другите, че ако Смартли сераздрънка... ще го...

- Ще го... и двамата, знам, но вместо дадаваш заповеди ела и помогни!

- Мама му стара... мама му стара...

И двамата хукнаха към лабораторията...

Вече два часа обикаляха в градината.Няколко пъти им се беше сторило, че дочуватшумолене на съчки зад гърба си, но светлината нафенерите им не беше открила нищо. Вече сенамираха в най-задънената част на парка. Следмалко знаеха, че щеше да се наложи, ако не откриятскоро Смартли да предупредят охраната... исъответно цялата история да се размирише толковасилно, че щяха да им трябват противогази... и новаработа, естествено.

Бил го болеше бузата ужасно, там къдетого беше шибнала клонката. Чарли премести пушкатав другата си ръка и бръкна да извади носна кърпа,че носа му от студа течеше като пролетна река.Докато ровичкаше усети нещо още влажно в длантаси. Измъкна полека хартиената топка. Бешелистчето, което му беше дал Смартли. Опита сеполека да го развие и насочи светлината на фенеракъм него.

- Какво има пък сега?! – Бил вече почтикрещеше. Бяха му изгорели батериите натърпимостта.

- Листчето, хартията, която ми дадеСмартли... Има нещо написано.

- Какво по дяволите е драскал?!

- Не знам, не се вижда много... олигавеное... написано е с латиница... ngry...

- Какво пелтечиш?! Дай да видя - Бил сеприближи и освети и той парчето - Това първотоедно “ A” или едно “ U” е?!

- Де да знам. Струва ми се, че е имало ощенякаква буква отпреде. Чарли се взирашевнимателно - какво четеше преди да го изведем?!

- Май каза английска граматика - Билпотръпна от студ - нали си цар на английския, а, дате видим!

- Мама му стара, Били... Ако е “А”... сме гозагазили, здравата! – Чарли се озърна внимателно.

- Защо, какво значи?! - усети, че и него гопогва страхът.

- Ами... ами на английски Angry***значи... значи ядосан...

- Боже, сигурен ли си?! Копелето трябва дани е адски ядосано... Значи ни е чул?! – Бил вечетрепереше здраво не само от студ.

- Света Дево, Били... Забравих да ти кажа...Не се сетих, че... аз го научих и да чете от устнитена хората - Чарли беше на ръба да ревне.

- Скапано копеле... Мама ти стара! Ти самоси виновен, не можа ли да го учиш на някояпростотия, ами и да чете дори по устните... И наБрайлово писмо ли го научи?! Дръвник! Ще те убия! -Били беснееше като за световно.

- Били, тихо... Чу ли това?!

- Какво, какво става?!

- Били, стори ми се че чух шум от ... -тишината ги погълна в прегръдката си. Чарли сенаведе към листчето отново.

- Да се махаме, Чарли преди да е късно...Чарли...

Чарли държеше в ръка все още късчетохартия. По лицето му беше изписан невероятенстрах и той пелтечеше нещо под носа си.

- Чарли, какво ти става?! – Бил видябялото лице на колегата си.

- Не е Angry... Били, ще ми се да е било Angry...

- Какво?!

- Не е било едно “А”... било е едно “U”... ие имало още една буква...отпреде...

- Ще ми кажеш ли най-сетне какво става?! –Бил вече нищо не разбираше от страх, студ и ужас.

- Били... Думата е HUNGRY ****... -изпелтечи най-сетне Чарли и ужасно и яростновълче ръмжене потвърди познанията му поанглийски език и граматика...

 

 

 

* Смартли – отанглийската дума smart - умен, бърз, остроумен

** What a surprise (англ.) -Каква изненада

*** Angry (англ.) – сърдит,ядосан

**** Hungry (англ.) - гладен



Всички текстове в рамките на този сайт (разкази, части или откъси от по-големи произведения, есета, статии, анонси, в превод или в оригинал) се публикуват с разрешението на техните автори или по силата на лиценза, определен от съответния автор за съответното произведение. Освен ако няма други изрични указания, всички текстове в рамките на този сайт могат да бъдат копирани и разпространявани свободно, доколкото това не е свързано с тяхната продажба или с промяна на оригиналното им съдържание. В случай че разпространявате (правите достъпен за широка публика) някой от тези текстове, винаги указвайте неговия автор и/или преводач и полагайте усилия да спазвате (при положение, че е указан) лиценза на съответното произведение.

Също така... ако дадете връзка към сайта на автора и източника на произведението, което сте решили да разпространявате, ще си запазите място в рая. Не се шегувам. Съвсем сигурно е. Някой се е взирал дълго и упорито в екрана, за да ви предостави заветния материал.








2002

2003

2004

2006

2007