Теодора Тодорова

ДУХЪТ ОТ БУТИЛКАТА

 

 

Не поиска да си налее още една чаша.Знаеше, че може да си го позволи. Бе сама,завесите, плътно притворени, като против уроки.Какви ти “против уроки”. Просто бе принудена даго прави, в противен случай лицето на госпожаПетрова, като прилеп, изплувал от тъмното, щеше дасе залепи за прозореца й. На всичкото отгоре несамо, че я плашеше до смърт, но и съседката с дъхътси винаги оставяше следи по стъклото. Не, че йпукаше много за петната, но и без това не сепрестараваше с хигиената.

Отново се вгледа в бутилката. Бе толковапросто! Едно плавно движение надолу, за да хванешишето, после малко нагоре и после отново малконадолу, за да налее виното в чашата. Толковалесно, но и толкова опасно!

Смешното бе, че бе успяла да преодолеекризи в семейството, кризи в работата, кризиикономически, а сега можеше да се удави в една 250милилитрова чаша. Боже, поредният парадокс наживеене и съществуване!

Не знаеше сама защо толкова много точнотази вечер я плаши едната чаша в повече.

Може би заради проклетия следобеден сън,в който имаше кошмари. Бе сънувала, че се дави, ноне в езеро, море или океан, а в една чаша. Не сиспомняше вкуса на алкохола, за да каже в какъвточно се давеше, но беше сигурна, че гълташеалкохол, докато се опитваше да се задържи наповърхността.

Сигурно вината беше на всички тези нови,модни програми по телевизията, където говорехаза вредата от пушенето, от пиенето, отпрекаленото ядене и все от тоя сорт. Поне така гообясняваха вещите лица - каквото ти е направилосилно впечатление през деня, после се появява всъня ти.

Ами, ако не беше така?! Макар медицината,психологията, генното инжинерство да бяханапреднали неимоверно, все още се появявашепонякога някой пациент след операция със зашит встомаха си катетър или нещо дори по-тежко и отметал. Отново крайности!!! Всяко нещо в живота ниси имаше двете страни - добра и лоша. Няма нищо,което да се движи по средата. Тогава защо въобщесъществуваха и се използваха цветовете, за да сеопише дадено човешко състояние или за да серазреши семейна криза?! Би трябвало бялото ичерното да свършат работа, а не да се търсятнюанси, когато нюансите ги няма...

Помисли си, че и без още едната чаша виновече се намира в обичайното си философсконастроение. Когато я хванеха подобни моменти, гоудряше на размисли, на задълбочаване, на ровене вспомени и в душата си. Чувстваше се хем катомазохист, но и като пионер - златотърсач, койточака да направи големия си удар. Какъв ти удар! Отпочти два месеца се страхуваше да се погледне вогледалото - тъмни кръгове под очите, подпухналолице, нови и нови бръчки, бели коси, а да неговорим за кантара, който все едно, че бе полудял.Показваше теглото и само в прогресия. Сигурнотова бяха симптомите на критичната възраст - 40години, когато жената нито е млада, нито ощестара. Може би онези скапани телевизионнипредавания говореха и за това?!...

Реши да си налее само, но само един пръствино, толкова, колкото да покрие едва дъното.Толкова, колкото да те накара да се почувстваш, чеси направил крачката. Посоката на движение -надолу или нагоре, нямаше значение.

Извади корковата тапа и се чу страненсъсък - все едно, че отпушваше бутилка шампанско,но виното не бе газирано. Помисли си, че й се есторило. Нейната котка се търкаляше в близост инай-вероятно отново бе започнала да дърпа мокета.Имаше този проклет навик и освен че изтегляшенишки, дълги почти два метра, на всичкото отгоретова движение издаваше противни звуци. Не можешеда прати по дяволите котката, защото май само тя ибутилката вино й бяха останали като ориентири вразбъркания й живот.

Невероятно в какви ситуации може дапопадне човек, а?!...

Отпи от виното и глътката, все едноносена от шейна с шеметна скорост, се спусна погърлото й и я усети в дълбокото на стомаха си.Каква скорост! След малко щеше да стигне и досъзнанието й, за да го обърка или за да гоизбистри. Усети лека еуфория! Помисли си, че акоразпери ръце и ще литне. После, засрамена от себеси, от тази толкова еретична мисъл, се озърна, зада види дали наистина са плътно затворенизавесите. Не, че госпожа ти Петрова можеше данадникне в съзнанието й, но не й се искаше някойда види мислите й, изписани на физиономията й.Странно как всички си представяме, че хоратамогат да четат по изражението ни, да надникват вмозъка ни и се чувстваме гузни, когато малкопо-интимна или чалната мисъл ни обхване...

Глътката продължи пътя си и се удари вчелото й. Главата й все едно, че избухна.Множество малки звезди (направо съзвездия!) сезамятаха през очите й, чувството бе плашещо, но иприятно, любопитно.

Сети се, че такива чувства изпита запърви път, когато се поряза. Бе ужасена от вида насобствената си кръв, но и безкрайно очарована даоткрие, че това червеното и топлото тече в нея.Дори си спомни странният вкус - леко горчив исладникав, който бе усетила, когато бе облизалапорязаното място. Не очакваше, че може да го помниоще и споменът да бъде толкова ярък.

Глътката бе свършила. Отново празнотодъно на чашата, все едно, че й се усмихваше. Бекато опушено стъкло, през което можеш дапогледнеш масата, но можеш да погледнеш и себе си.Предпочиташе да не вижда себе си, а да гледадрасканиците по плоскостта.

Онази, последната, я остави Павел. И тойкато нея търсеше бутилката и най-вече търсеше я,за да я изпразни. Беше се натряскал (нали сегатака му казват на алкохолното прекаляване) ипоиска да танцува сиртаки с чаша, поставена начелото си. Не, че чашата беше останала цяла. Успялбе при опита си да я подхвърля като барман -жонгльор да я разпилее на много парчета, но всепак, виждайки я, единствено той, като цяла (защо линикой не се бе опитал да го спре?) с един по-голямостатък бе започнал да чертае танцови фигури,докато не заби главата си и парчето стъкло вмасата. Бе момент на паника. Помнеше, че сечувстваше като в кино зала - все едно, че гледашефилм на ужасите и главният герой, който миг предитова бе припкал по сцената щастлив, се беизправил с половин стъклена чаша, забита в челотому, без да разбира какво става около него. Цялотоженско присъствие крещеше като на умряло, а тя сиспомни, че я подгони луд смях. Смя се, без да спре,дори когато дойде “Бърза помощ”, за да отнесеПавел с все още излизаща половин чаша от челотому. Почти като коня - еднорог в приказките.

После, когато бе минал ефектът оталкохола, бе почувствала как я заливат вълните нагузната съвест. Как е могла да се смее в единтолкова критичен момент, как не помнешевъпросите на полицаите, дошли малко по-късно инай-вече защо не си спомняше кой се обади, за даизпратят линейка за Павел?! Боже, такава мъгла!Все едно, че това, което си спомняше, беше предиПавел да се напие и след като падна със забитачаст от чаша в челото си. Дали не страдаше отамнезия?!...

Полупразната бутилка пред нея бе катоострова - спасител за удавника. Имаше ощедостатъчно вино, за да се гмурне в него, но имаше идостатъчно, за да се спаси от потъване. Жалко бибило, да се изхвърля.

Помнеше, че баща и винаги затваряшебутилките добре, за да не изветреят, но тя нямашесилата на баща си. Не физическата! С две думинямаше дилема пред себе си - или изпиваше винотодо дъно и изхвърляше бутилката или въобще незапочваше да пие. Не се сещаше в последно време даима вечери, без да пийне нещо...

Ливна си още един... още няколко пръста.Виното на светлината приличаше на кръв - наситеночервено, дълбоко, леко пенещо се по ръбовете. Всеедно, че те канеше да надникнеш в него, да сеогледаш. Заприлича й на кладенец. Когато застанешпред него, хем ти е любопитно да видишотражението на своето лице, хем те е страх отдълбокото и от миризмата на стара шума, какватоима винаги около кладенците.

Опита се да погледне в чашата си. Вначалото не виждаше нищо, само вино, но послеполека се избистри някакъв образ и тя видя еднооко, вперено в нея. Отдръпна се като попарена и замалко не падна от стола. Котката се вторачи в нея,все едно, че искаше да я попита какво по дяволитеправи?!

Бавно с пръстите на ръката си побутначашата, за да я отдалечи от себе си.

Виното вътре леко се разклати и тя сезапита дали наистина бе видяла нещо или май бепрекрачила границата на трезвеността. Може пъконова око да е нейното. В крайна сметка, защо да неможеш да се огледаш и във вино?!

Изби я на смях. Смешното бе, че й сепривиждаха такива неща. Смешното бе, че сетревожеше какво ще каже госпожа ти Петрова, ако явиди. Смешното бе, че си поставяше дилеми да пиеили не, когато нямаше кой да й забрани и смешнотобе, че все още се опитваше да живее, когато май отживота й - оня смисления, не бе останало много. Всеедно, че се опитваше да залепи нещо счупено,знаейки, че никога няма да има предишната сицялост и май се опитваше да залепи живота си смного, твърде много вино.

Хората говореха, че някои пият от мъка,други от радост, а трети от сутринта.

Замисли се в коя ли категория попадашетя?! Може би в четвъртата - на тези, които не знаятзащо пият. Беше глупаво, защото за всяко нещо идействие в живота си имаше причината, но въпрекитова усещаше бутилката като магнит и все едно, ченейното тяло бе от метал и този магнит я държеше вплен на силата си. Все едно, че някаква тайнамагия я караше да изпразва бутилките, за да видикакво ще остане накрая на дъното.

Какво ли можеше да остане - нищо, новъпреки това не бе толкова уверена.

Полека обгърна столчето на чашата и язаплъзга по масата към себе си.

Отново вътре все едно, че се надигнахавълни и виното обагри ръбовете. Една капка сеспусна бързо и тупна на масата. В началотокръгчето бе малко и червено, но полека започна дасе разраства. Бързо покри мястото с вечерниявестник. Добре, че не беше сложила покривка, иначеповече нямаше да може да измие виното и щеше даостане едно голямо петно. Петно, за което преддругите щеше да каже, че е от домат, но в себе сищеше да знае истинската причина.

Защо ли въобще се притесняваше какво щеси помислят другите?! Отдавна те знаеха за тайния(?!) й навик, а и в последно време тези, с които сесъбираше, също държаха на бутилката и на нейнотосъдържание.

Взе чашата в ръка и се премести надивана. Включи телевизора, за да изгледановините. Котката й с плавен скок се намести накорема й. Говореха за някакви военни действия нанякакво място, но бе уморена и странно спокойна,за да се напъва да вникне в думите на говорителя.В крайна сметка всичко това ставаше толковадалече от нея.

Отпи от виното и притвори очи...

 

* * *

 

Сепна се и в началото не можа да се сетикъде се намира.

Нещо притискаше гърдите й. Погледнанадолу и видя, че котката й мъркаше, удобноизлегнала се на нейното тяло.

В още мътното и съненото й съзнание сипроправи път някакъв шум. Бе ритмичен, константени дразнещ. Приличаше на падаща вода. Явно безабравила да затвори крана в кухнята и сегакапеше върху неизмитите чинии в мивката.

Някога бе чела, че такова мъчениеизползвали японците в затворите (японците либяха или някой друг от жълтата раса?!). Та тевръзвали пленниците, обръсвали им главите и гипоставяли в положение, в което да не могат дамръднат. После отваряли крана на чешмата над тях,за да падат капките върху главите им и гизарязвали в пълна тъмнина. Говореха, че рядконякой излизал оттам с нормален разум.

Звукът наистина бе силно дразнещ и макарда не й се искаше, трябваше да отиде и да затворикрана, иначе можеше и тя да превърти.

Полека премести котката и спусна кракана пода.

Усети, че нагазва в нещо. Погледна надолуи видя, че гази във вода... Боже, не беше вода. Бешенещо червено и миришеше на вино. Стигаше почти доголите й глезени. В стаята миришеше на бъчва,толкова силен бе мирисът на танин.

Помисли си, че още сънува, но не бе така.Знаеше, че е будна и че нейните крака газят въввино, което не бе ясно откъде се бе появило.

Погледна към масата и видя, че от неякапеха капките, които издаваха странния звук. Небе възможно цялото това вино да се е изляло отбутилката. Тогава откъде, по дяволите, идваше?!Спомни си, че преди да се премести на дивана, беокапала масата с вино, но бе само една капка,после бе покрила мокрото място с вестник.

Вестникът още беше там, но целиятподгизнал, червен, нагърчен. По-скоро приличашена парцал, а не на нещо, което е било купено отбудката за списания и ежедневна преса.

Усети, че й се завива свят.

Полека се повдигна и направи крачканапред.

Виното като някаква странна река седелеше пред нея и оставяше следи, все едно, чегазеше в желе. Капките продължаваха да падат отмасата и приличаха на ударите на пишеща машина -ритмични и дразнещи.

Внезапно се спъна в нещо и падна. Отвориуста, за да извика, и усети, че това, в което седавеше, бе наистина вино.

Приседна, кашляйки, и видя, че цялата се енамокрила. Дрехите й, ръцете и краката й бяхачервени. Глупаво е било (кога е било, предичасове?!) да се притеснява, за капката вино,паднала на масата.

Изправи се полека и се запъти към банята.

По пътя си продължи да шляпа, защотоподът в цялата къща бе покрит с поне две педивино.

Полека отвори вратата на банята и сепогледна в огледалото. Тъмните кръгове под очитей си стояха там, косата й бе в безпорядък и цялотой лице бе в червени петна. Отвори крана за топлатавода, за да се измие, и от там текна ...вино.

Бързо, за секунди, червената течностзапочна да изпълва мивката. Стоеше катоомагьосана и гледаше струята, която като във филмна ужасите пълнеше пространството пред очите й.Завъртя се и пусна крана й във ваната, но и оттамтекна същата червена струя. Течеше с някакваужасна скорост, все едно, че имаше за задача засекунди да напълни ваната и да прелее.

Обърна се ужасена и видя, че мивката вечебе пълна и че онази противна течност капеше... не,течеше като порой по плочките!

Ужасена започна да върти крановете, зада спре притока на проклетото нещо, но като в сънвидя, че колкото и да се опитва, те не помръдваха.

От мивката и ваната червеното винопрепускаше по плочките и тя се почувства като накорида. Все едно, че дразнеше Нещото сприсъствието си и то искаше да я хване, да янарани, да я промуши. Странното в този случай бе,че червеното я гонеше, без тя да имаше нещодразнещо в ръцете си. Май ролите на бика иматадора бяха объркани...

Хукна, доколкото и позволяваше нивото навиното по пода, и влезе в кухнята.

От крановете също капеше, но слава богузасега само капеше. Не посмя да ги докосне, защотосе страхуваше, че може да се повтори ужасът отбанята.

С уплашеното си съзнание дочу мяукане отхола. Котката!

Нивото на виното бе стигнало почти доръба на дивана и нейният четирикрак приятел,ужасен, бе се качил на облегалката. Козината бенастръхнала, очите ужасени, опашката вирнатакато при уличен побой. Помисли си, че изглеждаужасно, но сигурно и тя самата не бе по-красивакартинка. Притисна котката до гърдите си и усети,че животното е напрегнато като опъната струна.

Погледна около себе си и й се прииска даприпадне - от масата течеше вече вино, а не капеше,както преди няколко минути. Все едно, че извирашеот пространството под вестника.

На пода течността бе стигнала почти донейните колене. В хола започваха да плуватвестници, нейните чехли, играчките на котката. Позавесите течността все едно, че се катереше.

Внезапно нещо изтрещя и настъпи мрак.

Проклетото вино бе стигнало до кабелитена телевизора, до контактите и бе предизвикалокъсо съединение. Отчаяно се запита къде ли беоставила свещите и после се сети, че не трябва даги търси.

По-добре да намери вратата, да я отвори ида избяга в градината.

Заудря се в мебелите, докато сипроправяше път към мястото, където би трябвало дае входът. Отчаяно залази по стените с пръсти, акотката се притискаше до гърдите й и ужасенамяукаше, без да спре. На нея също й идеше да серазкрещи.

Най-после достигна до бравата. Натисна яи... и врата не се отвори. Завъртя ключа, но колкотои да го въртеше, не се чуваше успокояващотопревъртане в гнездото, което ти казва, че еотключено.

Споменът от случката с крановете вбанята я връхлетя и тя си помисли, че и врататаняма да се отвори, каквито и усилия да полага.Нямаше да се отворят и прозорците.

Просто нямаше изход, за да излезе откъщата.

Явно в живота наистина сънищата сесбъдваха и може би онези, които казваха, ченай-лошото е това, което искаш да се превърне вдействителност, имаха право. Какво още казваха?!А, да, че всеки носи своят кръст и че в крайнасметка се подчиняваме на съдбата си. Но защоточно на нея се случваше? Нима няколкото чаши вповече бяха толкова голяма вина за изкупуване?!

Последното, което си помисли, преди даизгуби съзнание, бе (и колко смешно и колкотрагично бе то), че е било глупаво да дърпазавесите. Можеше да остави госпожа Петрова данаднича и сега можеше тя да й помогне, да йпомогне...

 

 

* * *

 

Наричаха го “Младокът”.

Само преди месец си бе взел дипломата попатоанатомия и още се страхуваше, че може даприпадне при някоя аутопсия.

За всички години студентство бе виждалмного трупове, но не бе успял да преодолееотвращението си и любопитството си при вида навсяко ново голо тяло, изложено на студената маса.

Точно това проклето любопитство го бенакарало да продължи през годините учение и го бедовело до работата му в моргата.

Бе дежурен и се проклинаше, че бе приелда замести колегата си точно в неделя. Можеше да евсеки друг ден, но не точно тази неделя.

Първо играеше любимият му футболенотбор и второ, имаше среща с една нова студентка.

Бе я видял за пръв път преди два дни,когато студентите от първата година идваха даправят упражненията си. Тя естествено беприпаднала при първия направен разрез в студениятруп и той я бе изнесъл на ръце.

Някой би казал, че поводът за тяхнотозапознанство е доста зловещ, но той го намирашедори за романтичен.

Какво му предстоеше днес?! А, да. Някакъвстранен случай. Мъртва жена, която държеше впрегръдките си също мъртва котка. Бяха се опиталида ги разделят, но не бяха успели.

Колегата, който му предаде случая, гоподиграваше, че ще му се наложи да направи двойнааутопсия - на жената и на котката й.

Боже, какво чувство за хумор.Отвратително.

Санитарите бяха вече свалили дрехите оттялото и би трябвало да са го измили, но то ощестоеше странно червено, изложено на масата.Червена бе и козината на котката.

Помисли си, че нещо не е на мястото си иможе би го хваща грип. Няма червени котки и нямачервена кожа на хората.

Огледа се наоколо и си помисли, че трябвада избяга от тази мрачна и студена стая. Искаше дахукне и да не се върне повече. Като събудилия сеот кошмар, който си казва, че нещата са останали всънищата и че идва по-доброто, че идва утрото. Небяха само двата трупа, вплетени един в друг, коитого смущаваха, но имаше и още нещо, което годразнеше, което го караше да настръхва. Някаквастранна миризма се носеше във въздуха. Миришешена... Миришеше на бъчва, на вино. Бе толкова силенароматът, че успяваше почти да покрие смърденетона хлороформ и спиртове.

Миризмата го отврати и го накара да сесети за баща си. Оня пияница, чието име носешекато петно на дрехата. Просто никога не успя даразбере как онова човече, вкопчено в бутилката, енегов баща. Бащите на другите деца нямаха нищообщо с неговия. Доброто бе (и бе го разбрал достапо-късно), че баща му не му посягаше, с две думи него биеше. Просто вегетираше в своя ъгъл и самосменяше бутилките.

Мразеше след училище да се връща у домазаради миризмата на бъчва, на пияница, която се бепросмукала в къщата. Имаше чувството, че я носисъс себе си дори на първите си срещи с момичета.

Една вечер не бе издържал и се беразвикал на баща си.

Бе му крещял, че иска друг татко, че го есрам, че го мрази. Баща му бе надигнал бавнобутилката и с оня свой замъглен поглед му беказал:

“Внимавай, сине, че това, от коетонай-много бягаш в живота, в крайна сметка, ще сеокаже, че точно на него си попаднал”.

Не бе вкусвал никога алкохол след тозислучай. Като попарен бягаше от купони, за да не сеналага да обяснява защо не пие. В най-жестоките сикошмари баща му го преследваше с бутилка в ръка иму повтаряше, че онова, което мрази, в крайнасметка ще го настигне и ще го грабне впрегръдките си...

“Младокът” си сложи престилката,маската и подреди инструментите край масата зааутопсия.

Все още нещо дълбоко в него му казваше дазареже, да се маха по-бързо, да изчезва оттам, носи помисли, че това е гласът на вечния му страх,който се появяваше винаги преди пореднатааутопсия.

В доклада на полицията пишеше, чемъртвата бе открита от своята съседка, някоя сигоспожа Петрова, която чула странни шумове и беизвикала полицията. Вратата била заключена,прозорците затворени също отвътре, нямало следиот насилие или борба.

Две бяха странните неща в този случай.

Първото бе, че крановете в банята намивката и ваната били оставени отворени и къщатабила пълна с почти три педи вода. Явно мъртвата сее приготвяла за вечерния си ритуал на къпанепреди да се случи нещастието.

Другият момент бе мъртвата котка.

Бе невероятно, че смъртта на жената идомашния й любимец бе настъпила по горе-долу еднои също време. Предполагаха, че се отнася засамоубийство и явно в отвъдното мъртвата ерешила да се пресели заедно с котката си.

Сега щеше да разбере причината засмъртта.

Жената стискаше котката в прегръдкитеси. Животното бе голямо и заемаше почти цялатапредна част на торса.

“Младокът” се опита да разтвори ръцетена жената, но не бе възможно. По-скоро бе по-леснода ги отреже. Много неприятно.

Докато се ровеше в инструментите си, зада намери нещо подходящо, чу странен шум. Бе шумот капеща вода.

Огледа се дали е затворил крановете, нооттам не капеше. Тогава откъде идваше шумът?!

Погледна през прозорчето на стаята, новън грееше слънце. Май това бяха последните топлиесенни дни.

Не можеше да си обясни, защо толкова годразни този звук, но не можеше да си обясни иоткъде идва.

Докато се щураше из стаята, погледна подстоманената маса и забеляза малка червена локва.Не бе възможно да е кръв, защото още не бенаправил и малък разрез в тялото. Да не би някойда бе разлял нещо преди него?!

Наведе се и забеляза, че шумът идвашеоттам. От под тялото капеше нещо червено, коетообразуваше локвата на пода. Капките бяха големи ипадаха тежко, все едно, че бяха първият признак залетен порой. Мокрото петно се разрастваше предочите му.

Огледа се и видя парцала до мивката.

Отиде и го взе, после се наведе и попитечността под масата. За малко една червена капкане го уцели по челото. Изправи се с погнуса.Погледна и видя, че по ръкавиците бе полепнало отпроклетото нещо. Полека ги подуши и усети мирисана вино. На вино?! Не бе възможно. Там, в моргата,алкохол не се внасяше, нямаше бутилки наоколо,тогава откъде, по дяволите, идваше проклетотовино?!

Погледна към жената, но тя си стоешемъртва, червеникава и гола на масата за аутопсия.Как тогава точно от Нея капеше виното?!

Запъти се към мивката, за да се измие, икогато завъртя крановете, оттам текна... текнаотново проклетото вино. Стоеше и не можеше даповярва на очите си. Бялата мивка се пълнеше сбясна скорост и нейният цвят почти изчезваше поднапора на червеното нещо.

Собственият му страх го шибна и той,препъвайки се, хукна към вратата.

Започна да върти като луд ръчката, ключа,но тя не се отваряше.

Завъртя се и с широко отворени очи севгледа в стаята - червеното вино почти покривашецелия под, от под мъртвата продължаваше даизвира, от мивката преливаше също, козината накотката и мъртвото тяло се червенееха и мирисътна танин ставаше все по-наситен, все по-тежък ивсе по-всеобхватен.

Като в мъгла видя в ъгъла образа на бащаси.

Стоеше в любимото си кресло с любиматаси бутилка и поклащаше глава леко. Очите му,вперени в него, все едно, че му се смееха, все едно,че го гледаха с насмешка.

В съзнанието му блесна светкавица и тойразбра, че това, от което бе бягал цял живот, сегаго настигаше и щеше да го погълне.

Полека се свлече по стената и заплака.

Явно е било вярно това, което е казвалбаща му, но явно е вярно също така, че участта набащите преследва и синовете.

Червеното вино започна бързо да гопокрива и поглъща...

 

 

* * *

 

Понеделник. 22 октомври 2000 година.

Регионален вестник “Новини”.

Първа страница.

 

“През уикенда в града са се случили двастранни смъртни случая.

Все още причината за смъртта не еустановена.

Полицията информира наш репортер, чеместата на настъпване на смъртта са различни.Едното - на жена, е бил нейният апартамент, адругото - на млад медик, е била градската морга.Между двата случая има и голяма часова разлика.

Единственият свързващ ги факт е, че и придвамата мъртви няма следи от насилие, нито саимали причина за самоубийство. Мъжът е починал,докато е трябвало да извърши аутопсия на жената.Имената им се пазят в тайна от полицията.

Засега не се знае какво е общото и далиима въобще свързващо звено между двата случаяили всичко е просто съвпадение.

Ще се разберат повече подробности следнаправената им аутопсия, която би трябвало да сеизвърши още тази вечер.

Наш таен източник от болницата твърди,че телата на двамата и тялото на една котка,собственост на мъртвата жена (животното същобило мъртво) имали странен червен цвят, койтоникой не бил в състояние да измие. Околотруповете се носела силна и натрапчива миризмана вино, толкова силна, че в залата за аутопсиипостоянно работел климатик и няколковентилатора.

 

Поради необичайността на фактите нашиятвестник ще направи всичко възможно да намерипо-подробна и достоверна информация.

Може би се отнася за някакъв смъртоносенвирус и тогава населението има право да знаеистината. Може би се отнася и за някаква отровнапратка вино, защото бяха забелязани служители отполицията, които проверяват всички магазини заалкохол.

Очаквайте утрешния ни брой за подробнаинформация и новости около двата смъртни случаяот уикенда”...



Всички текстове в рамките на този сайт (разкази, части или откъси от по-големи произведения, есета, статии, анонси, в превод или в оригинал) се публикуват с разрешението на техните автори или по силата на лиценза, определен от съответния автор за съответното произведение. Освен ако няма други изрични указания, всички текстове в рамките на този сайт могат да бъдат копирани и разпространявани свободно, доколкото това не е свързано с тяхната продажба или с промяна на оригиналното им съдържание. В случай че разпространявате (правите достъпен за широка публика) някой от тези текстове, винаги указвайте неговия автор и/или преводач и полагайте усилия да спазвате (при положение, че е указан) лиценза на съответното произведение.

Също така... ако дадете връзка към сайта на автора и източника на произведението, което сте решили да разпространявате, ще си запазите място в рая. Не се шегувам. Съвсем сигурно е. Някой се е взирал дълго и упорито в екрана, за да ви предостави заветния материал.








2002

2003

2004

2006

2007