В: Откъде взимате откачените си идеи? О: Изсмуквам ги от мозъците на откачените си читатели!

 

Джо Холдеман

ЧЕСТО ЗАДАВАНИ ВЪПРОСИ

 

 

 

Често задавани въпроси, събрано отразлични интервюта…

 

 

В: Кои бяха вашите любими автори намладини? Кои книги или автори са ви повлияли? Коиавтори четете понастоящем? Коя е любимата викнига за всички времена (ако има такава) и защо?

На младини любимите ми автори бяхаХайнлайн, Кларк, Бестър, Азимов, Бредбъри,всичките по различно време. Преминах и през достаот поезията, особено тази на Романтиците. Впродължение на години бях пристрастен към ДжеймсБонд.

До известна степен оставям на жена си дами препоръчва научно-фантастични книги; четемного такива. Преподаването на научна фантастиканаправи трудно за мен четенето й, защото съммного критичен. Една-две грешки са достатъчни даме накарат тихо да оставя настрана книгата иобикновено никога повече да не се върна към нея.

Мога да се сетя само за трима автори,чийто книги бих купил без да се замисля: ГабриелГарсия Маркес, Даян Акерман и един неизвестенпоет, Били Колинс, който ме отнася всеки път.Винаги изпитвам удоволствие от Колекцията снай-добра научна фантастика за годината наГарднър Дозоис.

Ако имате предвид проза, предполагам, челюбимата ми за всички времена книга е “Любов повреме на холера” на Гарсия Маркес. Доставя миудоволствие на прелиствам разказите на ЪрнестХемингуей и Рей Карвър, а сигурно съм чел“Островът на съкровищата” поне дузина пъти.

 

В: Много ли четете?

По всяко време, но не преимущественобелетристика.

 

В: Къде намирате идеите си? Един от онезиавтори, които имат неизчерпаеми източници ли сте?Записвате ли си идеите?

Просто стигаш до идеите. Ако не ти идватидеи, не можеш да бъдеш писател на научнафантастика. Всъщност имам една кутия за пури сетикет “Шантави идеи”, която преглеждам отвреме на време. Винаги държа повече или по-малкоорганизирани бележки по романа (романите), коитопиша за момента, из различни файлове на компютъраси.

Написал съм три книги с разкази – INFINITEDREAMS, DEALING IN FUTURES и NONE SO BLIND, като в предговора ипослеслова на всяка история се опитах да кажанещо за това как е била създадена. Ето списък наслучаите, в които си спомням начина, по койтоидеите са дошли:

 

по препоръка на редактора – 7

стилистични опити – 7

лични емоционални травми/преживявания– 6

лични физически травми/преживявания –6

от никъде / просто съм започнал да пиша– 5

по творби на други писатели – 4

предизвикателство от друг писател – 4

шега – 3

статии в списания – 3

времето – 2

заради самата идея – 2

рисунка на корица – 1

печатни грешки – 1

 

Може би интересното е, че толкова многоот тях са възникнали по препоръка на редактора.Така се получава, когато някой издател ти сеобади посред нощ и ти съобщи, че до сряда му енеобходим разказ за любовния живот нанаденичката от 5000 думи.

Разбира се, повечето подобни истории саписани изцяло за пари или като услуга къмредактора, но пък странното е, че не са непременнопо-низши от онези, създадени по друг начин.Единият от двата ми разказа, носители нанаградата “Хюго” – “Tricentennial”, бе напълноконтролиран от капризния фактор на редактора.

 

В: Какво правите, когато не можете дапишете?

Когато това се случи, опитвамзаобиколния начин, пишейки за историята, вместосамата нея. Понякога това помага, понякога простови се налага да пишете за нещо друго.

 

В: Колко трябва знаете за една история,преди да започнете да пишете?

Не много. Една интересна личност винтересна ситуация. Често започвам да пиша, самоза да видя какво ще се случи.

 

В: На какъв тип редакция подлагате онова,което пишете?

Редакторът прави препоръки, а те(очевидно, предполагам) попадат в три групи: неща,за които смяташ, че помагат на историята, неща,които не променят нещо особено и неща, коитосмяташ за погрешни. Благодариш й за първото,обикновено подминаваш второто и се бориш срещутретото.

 

В: Имали ли сте случаи на лоша редакция?Защо или защо не?

Никога не изпадам в крайности поотношение на промени в безценния си ръкопис, нопонякога редакторът е прав. Мисля, че подобенслучай имах с първия си роман. (По-късно разбрах,че и за редактора също е бил първи.) Героят, отчието име се водеше действието, бе необразованчовек от Оклахома и говореше като такъв.Редакторът промени целия му диалог в стандартенанглийски. А аз го възстанових, дума по дума.

 

В: Защо избрахте научната фантастика засреда, в която да пишете? Кои нейнихарактеристики я правят подходяща за вас?

Не толкова аз избрах научнатафантастика, колкото научната фантастика избрамен – това бе почти всичко, което бях чел катодете, така че бе напълно естествено да започна дая пиша.

Харесва ми свободата да пиша за всичко. Ими харесва да си изкарвам хляба по този начин.

 

В: Кои бяха пречките, които ви се наложида преодолеете, когато решихте да станетеписател, когато прописахте за първи път?

Наистина не ми беше трудно да започна. Повсичко личи – факт при значително малкописатели. Първи роман, продаден на първияиздател, който го видя.

 

В: Какви са трудностите, с които сеналага да се справяте сега, като вече утвърденписател? Какво намирате за най-трудно в писанетои как успявате да го преодолеете?

Повечето затруднения са вътрешни. Искави се всяка следваща ваша книга да бъденай-добрата. Не ви се иска да се повтаряте или дапародирате сам себе си, както се е случвало списатели, толкова блестящи, колкото Хайнлайн иХемингуей.

Не намирам писането за трудно. Само забавно. Мисля, че най-голямата трудност са нещата,които ти отвличат вниманието.

 

В: Какъв съвет бихте дали на писатели,които сега започват, или на хора, които искат дапишат?

Старата приказка “не го прави, освен аконаистина не се налага” е достатъчно вярна, акопод “него” разбирате това, да посветите животаси на писането и надеждата да постигнете успехили дори да се изхранвате по този начин. Разбирасе, стига писането да ви доставя удоволствие инямате прекомерни амбиции, давайте. Смятам, чесъздаването на изкуство, даже посредствено,помага за баланса на личността, помага назахваналия се с него да разбере живота и да му сенаслади.

(Намирам си занимание в този дух смузиката и рисуването. Никога няма да постигнаслава или богатство посредством китарата иличетката, но и не го очаквам. Въпреки всичко идвете са жизнено важни за мен.)

 

 

В: Кое от всичко, което сте написали,считате за любимо? Защо?

Любима ми е трилогията за Световете,защото е амбициозна и най-добре осъществената.Също така имам слабост към МистификациятаХемингуей (The Hemingway Hoax), понеже е забавна по свойсобствен сардоничен начин. Бих искал да пишаповече хумор.

 

В: Разкажете ни нещо повече около“МИСТИФИКАЦИЯТА ХЕМИНГУЕЙ” (THE HEMINGWAY HOAX).

“Мистификацията Хемингуей” (“The HemingwayHoax“) се яви като резултат на един съвсемобикновен разговор с бивш мой студент. Бешеоткарал жена ми и мен на летището и докатоочаквайки полета убивахме време, му разказахистинската история около изгубените ръкописи наХемингуей. През 1923 съпругата на Хемингуей, Хедли,опакова всичко, което е написал – тригодишентруд – и оставя куфара без надзор във влака.Куфарът бил откраднат*.

Пред студента изказах мнението си, ченякой с истински дар за литературна имитация,стара пишеща машина и никакъв морал би могъл даспечели милион долара, фалшифицирайки тезиизгубени ръкописи. Почти незабавно ми дойде на уми по-безопасната алтернатива: пожелай си по-малкоот милион и напиши книга за човек, който опитвафалшификацията.

Започнах да очертавам “МистификациятаХемингуей” на следваща сутрин, в Таити, азавърших книгата на остров Хирон, наавстралийския Голям бариерен риф. После яоставих настрана и продължих работа по еднадруга книга, която се превърна във “Време закупуване” (“Buying Time”).

Написах по-голямата част от“Мистификацията Хемингуей” у дома, в Гейнсвил,Флорида, и в Бостън, но части от нея са писани вАвстрия и Нова Зеландия. Доста от действиетовътре се развива в Кий Уест, така че когато почтидостигах финала й, отидох с колата до острова и язавърших в хотелска стая недалеч от мястото,където е живял Хемингуей.

За какво се разказва в нея?Подзаглавието “Кратък комичен роман заекзистенциалния ужас” е точно. Един вид това ероман на ужасите, докоснат от смъртно бледияхумор на факта, че очевидно полуделият призрак наЪрнест Хемингуей убива безпомощния стипендиантотново и отново; а всеки път щом умре,стипендиантът се плъзга от вселена във вселена внещо като очевидна и крайно неприятна форма насерийно безсмъртие. Малко неискреното обяснениена тези събития квалифицира книгата катонаучно-фантастичен роман.

Има и едно ниво на литературен коментар,за Хемингуей като човек и писател, за това как изащо белетристиката бива писана и четена. Заопределено малцинство от читателите този аспектна книгата би бил най-интересен. Положих известниусилия все пак това да не забавя разказа. Всички,чели книгата в ръкопис, отбелязват бързия темп наразвитие в нея. Може и да е най-“литературната”от книгите ми, но също така в нея се намират и едниот най-отвратителните и подробни сцени на секс инасилие, които съм описвал. Никой няма да сеотегчи от нея.

 

В: Доста пътувате. Пишете ли по време напът?

Почти винаги. Ето един краен пример –ЗАВИНАГИ МИР (FOREVER PEACE) се състои от 868 изписани наръка страници, завършвани на 66 различни бюра –лагерни огньове, кафенета и барове – в дванайсетщата и десет чужди държави:

 

стр.

1-2 Шревърпорт, Луизиана

3-8 Оклахома Сити

9-14 Минеаполис

15-18 Уедърфорд, Оклахома

18-22 Пауло Дуро Кениън, Тексас

22-24 Портълс, Ню Мексико

24-26 Роузуел, Ню Мексико

27-30 Аламагордо, Ню Мексико

30-33 Силвър Сити, Ню Мексико

33-38 Тусон

39-46 Каталина Сейнт Парк, Аризона

46-50 Седона, Аризона

50-54 Флагстаф, Аризона

54-55 Галъп, Ню Мексико

56-60 Стар Хил, Ню Мексико

60-68 Лас Вегас, Ню Мексико

68-70 Карлсбад Кавърнс, Ню Мексико

70-73 Ван Хорн, Тексас

74-82 Гейнсвил, Флорида

стр.

82-86 Букурещ

86-91 Тимишоара

91-100 Брашов

101-102 Синая

103-109 Букурещ

109-135 Гейнсвил

135-137 Мадрид

137-143 Валенсия

143-155 Барселона

156-167 Paris

168-180 Кий Уест, Флорида

180-187 Гейнсвил

188-193 Сиатъл, Вашингтон

193-245 Гейнсвил

245-278 Кеймбридж, Масачузетс

279-283 Уинипег

284-292 Кеймбридж

292-297 Пенсакола, Флорида

297-300 Хонолулу

 

Това са книги Първа и Втора. Книга Третабеше започната в Гейнсвил и продължена в

 

Линбрук, Ню Йорк

Фрайбург, Германия

На борда на USSS Океаник

Насао

Сан Хосе, Калифорния

Е. Лансинг, Мичигън

Ашбърн, Джорджия

Атланта

Кълъмбъс, Джорджия

Книга Четвърта:

Кеймбридж

Лас Вегас

Барселона, Испания

Масела, Андора

Кентърбъри, Англия

Дувър

Рай

Лондон

Глазгоу

 

Книги Пета и Пета Плюс:

 

Гейнсвил

Окала

USAF Военен колеж, Алабама

 

Във Флорида (по време на пътешествие свелосипеди):

 

Палатка

Щатски парк О’Лено

Уелборн

Речен щатски парк Сулании

Монтичело

Чеърс

Конкорд

Еконфина Ривър

(Езерото Семинол, Джорджия)

Чипли

Крествю

Милтън

 

В: Кой е вашият знак

Стоп.

 

В: Как изглеждахте като войник?

Така:

 

 

В: А две години по-късно?

Ето така, човече…

 

 


 

Това беше моят съвет към млад автор,обезкуражен от отказите за публикация, коитопродължаваха да получават неговите два романа:

 

Срещал съм стотици писатели презгодините и една значителна част, може би едначетвърт от тях, са имали мигновен успех. Номнозинството търпят години на откази преди данаправят първата си продажба.

Без съмнение, на някои от товамнозинство просто е била необходима практика взанаята, докато станат достатъчно добри, за дапубликуват. Много от тях бяха истински добриписатели и все пак им се е налагало да почакат,додето им изтеглят номерчето. Да бъдешпубликуван е нещо като игра на зарове. СтивънКинг написа три от четири добри романа преди даиздадат “Кери” (и естествено по-късно тезиромани бяха публикувани и се превърнаха вбестселъри). “Червената значка на куража” (The RedBadge of Courage) е бил отхвърлен от почти всеки; Крейнтъкмо е щял да изгори ръкописа и да продължи да сезанимава с журналистика, когато един издател снеохота го приел.

Няма абсолютно никаква връзка междуранния успех и литературната стойност. Има слабавръзка между ранния успех и вероятността да сиизкарвате хляба пишейки, но причините за това саясни. Подкрепа, възнаграждение.

Аз съм в малцинството. Продадох първатаси научно-фантастична история; продадох първияси роман на първия издател, който го погледна;продадох първите си пиеса и филм. Нонай-успешният ми роман, “Вечната война” (The ForeverWar), беше отхвърлен от осемнайсет издатели, докатодеветнайстият не го откупи.

Питате ме, може ли човек да определи далиима или няма талант, за да си изкарва хлябапишейки. Лесният отговор е не, самият вие неможете да го определите. Но въпросът и отговорътса много по-сложни. В едната крайност може да стенаистина лош писател и да си изкарвате хляба потози начин дотолкова, доколкото бихте се научилида пишете определен вид книги (любовни, романи замедицински сестри и т.н.) и доколкото бихтетолерирали себе си, правейки го ден след ден. Вдругата крайност може да сте най-добрият писателза своя век и никой да не го признае, додето неумрете и вече ви няма. (А докато пишете, ще вибъдат необходими друга работа или съпричастна,трудово заета съпруга.)

За щастие има различни междиннисъстояния.

Колкото до писателските сдружения завзаимно подпомагане, всичко, което в края накраищата можем да кажем е, че помагат на едни и саистинско нещастие за други. Повечето големинаучават занаята сами или се оказват оплетени вонзи вид салонна ситуация, при която предъвкватстарите теми с останалите писатели.

Мога само да ви посъветвам на търпение иоптимизъм. Когато получите отказ, ако той указванещо специфично, обърнете му внимание – нопомнете, че редакторите са просто хора и доринай-добрите от тях по-често грешат, отколкото саправи.

 


 

Също прочетете: Интервюс Amazon.com

 

Ако имате не толкова често задаванивъпроси, пишете ми на: haldeman в mit точка edu.

 

 

прев. от англ.: ПетърТушков

 


 

* По късно Хемингуей пише повъпроса: “Но нали вие се жените за жена си незаради способността й да ви пази ръкописите инаистина повече ме болеше от това, че тя страда,отколкото за загубените ръкописи. Тя бешепрелестна и вярна жена, на която не й вървеше сръкописите. Беше останал само един разказ,наречен Моят старец. Той стана единственият милитературен капитал. Така го и наричахме Das Kapital”– ХЕМИНГУЕЙ, Ник Нолак, изд. к. “Прозорец”, София1992 г., в превод на Станимир Станев (бел. от прев.) [обратно]

 

 


Всички текстове в рамките на този сайт (разкази, части или откъси от по-големи произведения, есета, статии, анонси, в превод или в оригинал) се публикуват с разрешението на техните автори или по силата на лиценза, определен от съответния автор за съответното произведение. Освен ако няма други изрични указания, всички текстове в рамките на този сайт могат да бъдат копирани и разпространявани свободно, доколкото това не е свързано с тяхната продажба или с промяна на оригиналното им съдържание. В случай че разпространявате (правите достъпен за широка публика) някой от тези текстове, винаги указвайте неговия автор и/или преводач и полагайте усилия да спазвате (при положение, че е указан) лиценза на съответното произведение.

Също така... ако дадете връзка към сайта на автора и източника на произведението, което сте решили да разпространявате, ще си запазите място в рая. Не се шегувам. Съвсем сигурно е. Някой се е взирал дълго и упорито в екрана, за да ви предостави заветния материал.








2002

2003

2004

2006

2007