Йоана Стоянова

АГОРАФОБИЯ

 

Денят беше ярък и топъл, малкото ниезерце блестеше с огледалната си повърхност катовторо слънце. Чувствах безкрайно спокойствие въввътрешния си свят, наблюдавайки пръстите накраката си в белите чехлички. Усмихвах се. Не сезамислях за причината, всъщност не мислех занищо, но пък усещанията ми бяха толковаинтензивни, че изглеждаха сюрреалистични.Вдигнах глава. На масата големите хладни лилиистояха неподвижни, кацнали върху тъмнорозоватавода в голямата купа. Чашата на Юли беше все ощенаполовина пълна, а моят сок отдавна разхлаждашестомаха ми. Беше зелено и тихо, малката градина миизглеждаше като концентрация на всичкосъщесвуващо в това измерение. Чувствах, ченаистина в това се състои целият свят и той беогромен, необятен като човешко съзнание.Чувствах щастието. Беше реално и интензивно,съвсем истинско. Беше безпричинно, безначално ибезкрайно. Продължавах да се усмихвам. Юли не бе вполезрението ми, но го усещах толкова ярко иблизо… Обърнах се да го погледна на любимото мумясто срещу езерото - всъщност точно до мен. Бешеслаб, огрян от слънцето и много, изпълващо,неведомо красив. Беше безвъпросен като щастието,с което бе пълен света, като изначалния Абсолют.Чувствах че го имам в света си и в себе си, чевинаги съм го имала, че е бил там от началото насъществуването ми и ще бъде във всички неговипроявления докато изчезна, ако въобще душитеизчезват. Някакси… като част от товасъществуване. Просто нямаше въпроси. Дори неосъзнавах всичко това. Усмивката ми порастна вмъркане. В главата ми се беше прокраднало някаквоехо от неясни чувства, минали много отдавна прездушата ми, в друг живот вероятно; не ги възприемахдори реално – мъгливо усещане за несигурност, засъмнения, отчаяния и крайност, неща със съвсемразлична структура и светлина. Беше впериферията, неуловимо, но доловимо и то менакара още по-интензивно да усетя щастието си,този път по някакъв по-различен, не таканеоспорим начин. Все още гледах Светльо и обичтами бе съвършена и безболезнена.

- Знаеш ли, понякога ми се струваневероятно, че имаме всичко това. – казах,усмивайки се в неговата посока.

– Понякога ми се струва като сън.

Той ме погледна и също се усмихна.

- Защото наистина е сън – отговори ми Юлис безкрайна нежност в усмивката си и ми сеприиска да умра, защото внезапно осъзнах, ченаистина сънувам и скоро ще се събудя. И такасилно поисках да умра, че повярвах, чедействително няма да се събудя. Мисълта само занереалност на това тук и сега ме накара дапоискам да завия от болка, а любовта в очите наЮли ме караше да мразя всичко извън това туккакто не бях виждала или знаела, че може да семрази. – Ти сънуваш и скоро ще се събудиш,момичето ми – продължи той със все същатаангелска усмивка.

Тогава болката стана нетърпима и азнаистина завих и когато отворих очи, бях взелената си стая, а навън слънцето светеше катопред празник. Осъзнах, че викам и че страните миса мокри. Съквартирантките ми бяха излезли –вероятно на лекции. Блокът на Юли беше на всесъщите 200 метра от моя и той беше на все същотобезнадеждно разстояние от мен. Днес отново щешеда ми се обади и пак щяхме да излезем и все такащяхме да се смеем и караме за дреболии. Но неможех да открия утешителните мисли, всичко бешеголо и безсмислено.

Почувствах се адски уморена и тогаваболката нахлу мощно в тялото ми като морска вълнапрез рибарска мрежа. Един спазъм ме прегъна надве като безпомощна парцалена кукла и аз завихотново, мразейки всичко и най-вече себе си задетои днес щях да мълча и да се усмихвам.




Всички текстове в рамките на този сайт (разкази, части или откъси от по-големи произведения, есета, статии, анонси, в превод или в оригинал) се публикуват с разрешението на техните автори или по силата на лиценза, определен от съответния автор за съответното произведение. Освен ако няма други изрични указания, всички текстове в рамките на този сайт могат да бъдат копирани и разпространявани свободно, доколкото това не е свързано с тяхната продажба или с промяна на оригиналното им съдържание. В случай че разпространявате (правите достъпен за широка публика) някой от тези текстове, винаги указвайте неговия автор и/или преводач и полагайте усилия да спазвате (при положение, че е указан) лиценза на съответното произведение.

Също така... ако дадете връзка към сайта на автора и източника на произведението, което сте решили да разпространявате, ще си запазите място в рая. Не се шегувам. Съвсем сигурно е. Някой се е взирал дълго и упорито в екрана, за да ви предостави заветния материал.








2002

2003

2004

2006

2007