Г. Ф. Стоилов

НАРИСУВАЙ НА НЕБЕТО ЗВЕЗДИ

 

 

Слушай, сега ще ти разкажа за времето,когато нощта стана вечна и всички звезди паднахав безкрая. И нямаше вече сутрин и ден, сега самопонякога въздухът ще искри от студ, кристален ипронизващ. Такъв го знаеш и ти, но картината,която е била някога над всички – на небето,оцветено от светлините на звездите, греещи вмрака, само аз я помня.

Сега, когато светлината я няма, трудно щеповярваш, че някога е имало ранна утрин иизгряващо слънце. Ти познаваш само воя насамотния вълк, който те дебне в тъмнината. Някогане ни беше страх от нея, знаехме, че си тръгвавсяка сутрин. Сега, когато тя е всичко и всякаклонка е наш враг, наслюнчил пръст, с който дапрободе, остър и безмилостен, такъв, какъвтоникога не е бил, не бихме изкарали и минута впрегръдката й.

Много помня и ще ти го разказвам, помни иучи, че ще дойде ден, в който ще започна дазабравям. Така е с човек, ден за всичко има - единза живот, един за смърт. Като думите – една зарадост, една за скръб.

Не заспивай, знаеш, че сме на пост. Пийниси от чая и се ободри, още доста ще постоим, сам гознаеш.

Ех, какво ли знаеш…

А имахме умения, невиждани умения.Самият аз бях високообразован и ценен. Не би меразбрал, но работех нещо, което бих нарекъл –Четец на звезди. Тогава те си играеха на небето. Иисках да ги достигна, да се разхождам между тях.

Бях в екипа, който създадесвръхускорителния двигател. Запомни думата! Яопитай да я повториш… добре, запомнил си. Недейда дремеш, нали чу, че глутницата е минала оттук.Заспиш ли, направо за закуска ще станеш навълците. Пийни си още от чая и слушай нататък.

Направихме тази чудесия и обявихме насвета откритието си. Пред нас се откривахабезкрайни хоризонти, космосът ставашедостъпен.Можехме да отидем навсякъде и то засъвсем кратко време. Доказали го бяхметеоретично и частично на практика – изпратихмемалка машинка до една от планетите на нашатасистема. Двигателят я ускори със съвсем малкачаст от мощността си и тя отиде до там за време,което беше фантастично. Холографията на опита сеизлъчваше навсякъде, показвахме и симулации натова, което би могъл да постигне двигателят спълната си мощност. Я кажи как се казвашедвигателят?… Добре, запомнил си правилно. И така,показахме на хората с каква бързина можем да седвижим и нашият екип станахме герои. Какви линагради не получихме, но друг път ще ти разказвамза това. Беше един безкраен празник, цветове исветлини, преливащи в пъстра картина. Не можеш даси го представиш, нали не познаваш цветовете, засветлините да не говорим.

Я чакай, чуй, това да не са вълците? А,мишки ли са? Тогава няма страшно, те, мишките, неса опасни за нас. Ех, вие младите сте станалисъщински прилепи – имаше някога такиваживотинки, като малки мишлета, но с крила. И същокато теб не виждаха добре, но слухът им беуникален. Аз, знаеш, все още с очите се оправямпо-добре, слухът ми не е като на вас, младите, виесте истински прилепи, само още не сте почнали дависите от таваните. Я дай тука чая, да си сипямалко, че нещо ми пресъхна устата. А, силен съм гонаправил, както трябва да е. Дълго търсих от тазитревица, как ли й викахме едно време? Забравил съмвече. Не, не е шипка, ти хубаво си я запомнил нея,но не е. Шипката е друга, не съм я виждал от години,дали е и останала някъде. Тя студа едва ли го епрекарала.

Слушай сега, че се отплеснахме. Тазиистория гледай да запомниш, то шипката, я видишнякога, я не видиш. Слушай!

Когато решихме да изпратим първияекипаж към една от откритите планети в космоса,за която предполагахме, че е идеална за живот,стана нещо, което никой не бе очаквал. Цялоточовечество се вдигна и блокира космодрумите.Всеки искаше да полети към тази планета, нашатабеше отдавна пренаселена. Това стана зарадипрехваляването на свръхускорителния двигател.Бяхме показали симулация, че той може да използваЗемята като космически кораб. Дори обяснихмеподробно как ще се създаде изолиращ външниявления слой, който ще я пази от всичко в космосаи хората ще си живеят под него.

На теория това бе вярно, но го казахмесамо като уверение за възможностите надвигателя. И как да убедим хората да се откажат отжеланието си да полетят в космоса, звездитемамеха всяко сърце. Реши се да се изпълни волятана хората. Превърнахме Земята в огроменкосмически кораб. Само за пет години изградихме иразположихме гравитационни камери наопределените места. Те щяха да образуватпространствено-времеви изолиращ мехур., който дазапази гравитацията, въздуха и осигури защита отрадиационното лъчение на звездите, също и отсблъсъци с космически обекти. Маршрутът беизчислен и времето за полет би трябвало да еточно една година. Щяхме да се движим със скоростблизка до тази на светлината, като на разниинтервали тя щеше да се увеличава досвръхсветлинната и в определен момент да започнеда намалява, като на близко разстояние с бавентемп да наближим планетата и да се включим внейната орбита. Мехурът трябваше да ни запази отколизиите между пространството и времето. Личноаз имах някои опасения, че те могат да се слеят ида изкривят планетата-кораб в една плоскостнаповърхнина, като я превърнат в късче материя, нопроверките на изчисленията не го потвърждаваха.Все пак май познах, никой не знае къде сме сега.

Сипи ми още. Взех да се уморявам вече, нее като преди. Ти и да заспиш, слухът ти ще е буден.Пето поколение се раждате в тъмнината, мисля сидори, че след още едно-две може и без очи да сепоявявате, те и без това са ненужни тук. Ето, ти сими казвал, че чувайки нещо, получаваш и образ вглавата си. Само че не такъв, какъвто азполучавам, а някакъв твой си образ. Променяте се итова е. Може и от тъмнината да е, но може да е и отмястото, в което сме попаднали. Прилепи наултразвуковия мрак. Кога ли ще увиснете впещерите с главите надолу…

Както и да е. Слушай нататък и помни.Другия път ти ще ми разказваш, пък гледай да сизабравил нещо, тоягата ще ти я строша в главата.Слушай!

Дойде денят, последен, както се казва, вкойто щяхме да полетим. Слънцето за последно огряЗемята, сега щяхме да го оставим да свети набезполезните за човечеството останали осемпланети. Включиха се гравитационните камери, тесъздадоха бързоускорени магнитни вълни,запечатвайки всичко под тях и спирайки всичкоотвън, превръщайки се в пространствено-времевимехур. Да можеше са видиш тази невероятна картина– Слънцето стана пъстро и като през филтървиолетова мъгла се издигаше до магнитния свод,който се разкъсваше от мълнии, родени от сблъсъкана вълните. Беше нещо невиждано.

Стартирахме двигателя. Съвсем слабамощност, с която да измъкнем от близостта наЛуната. Защитното поле трябваше да я отблъсне итя, лишена от привличането на Земята, би сепръснала на астероиди или да полети къмсъседната планета. Кой знае какво е станало.

Постепенно ускорявахме и няколко часаслед старта включихме на пълна мощност. До тозимомент всичко бе идеално и бях повярвал в успехани. Но после се обърна само за миг. Цялото небе, свсички звезди, се устреми към нас и се разлянаоколо, след което изчезна завинаги.Като старфокус – Хоп! – и остана само мрак. Студен,непрогледен мрак. Така стана.

Не знам защо, но Земята се разтвори ипогълна с безкрайната си паст почти всичко.Водата заля останалото, после замръзна. Засекунди. Малко места останаха годни за шепатаоцелели. Някои от животните и няколко видарастения преживяха, приспособиха се къмтъмнината. Вълците сякаш се родиха в този святпо-големи и по-умни от когато и да било подСлънцето. Новите хора и те са променени като теб.

Какво е станало ли? Кой знае. Явно сме сезабъркали с нещо, за което дори не е трябвало и дамислим. Трудно е да го обясня, но от години мисляза една теория. Няма никакво значение, но все паке отговор на грешката. При достигането наподсветлинната скорост сме се понесли наповърхността на гравитационните вълни, понежедостигаме скоростта на светлината. Но така сменавлезли в пространството, в което материята еколабирала и гравитационните вълни са срещналидруги вълни – далтоничните.. Двете полета са сесблъскали и е станало нещо, което е породилоизкривяване на света и ни е запратило или някъденезнайно къде във Вселената, към коятопринадлежим, или ни е затворило в някое чуждоизмерение. Ето, почти сто години минаха и аз не сечувствам и на половината от тази възраст. Страшноми е само като си помисля къде ли сме попаднали.Уж сме на старата Земя, а виждам, че не е тя. Нищоне разбра, нали? Празни приказки са за теб, но замен са важни.

Я чуй! Това май са вълците, а? Някогавиеха срещу Луната, сега вият срещу мрака.Отминават ни, така ли? Ей, направо виждаш с тозитвой слух Ще ми се и аз да бях придобил тазиспособност. Нали ти разказвах за онези летящимишки – прилепите, такива сме станали, да сеослушваме като прилепи в нощта. Измряха те, виж,мишките оцеляха, но и те са променени. А виемладите сте същински прилепи – чувайки виждате.

Сънувам често един сън. Станал ми е катонавик. Сънувам, че съм сам сред този бездъненмрак. Стискам в ръка малка кофа, в нея плискасребристосиня боя. В колана съм затъкнал сноп отчетки, хубави, с меки и естествени косми. Взиматедна четка и започвам да рисувам звезди. Крачка –звезда. Крачка – звезда. И така обикалямнавсякъде. Правя дълга разходка преди да спра.Обръщам се и гледам доволен към звездната пътека.Искрящи светлини, с хиляди блестят. Слизам подтях и се излягам, ей така, на топлата земя и без дамисля за нищо гледам звездното небе. Ей, де даимах такава боя.

Хайде ставай, време е да вървим. Виж, свремето никак не сме наясно. Хайде, че нашият дене отминал, дошъл е нов.




Всички текстове в рамките на този сайт (разкази, части или откъси от по-големи произведения, есета, статии, анонси, в превод или в оригинал) се публикуват с разрешението на техните автори или по силата на лиценза, определен от съответния автор за съответното произведение. Освен ако няма други изрични указания, всички текстове в рамките на този сайт могат да бъдат копирани и разпространявани свободно, доколкото това не е свързано с тяхната продажба или с промяна на оригиналното им съдържание. В случай че разпространявате (правите достъпен за широка публика) някой от тези текстове, винаги указвайте неговия автор и/или преводач и полагайте усилия да спазвате (при положение, че е указан) лиценза на съответното произведение.

Също така... ако дадете връзка към сайта на автора и източника на произведението, което сте решили да разпространявате, ще си запазите място в рая. Не се шегувам. Съвсем сигурно е. Някой се е взирал дълго и упорито в екрана, за да ви предостави заветния материал.








2002

2003

2004

2006

2007