- Снощи прочетох един интересен постинг във форумите - каза електрическата ми четка за зъби, докато бръмчеше монотонно.

- Тоффа сиффуно фте ми хаееса - рекох през пяната в устата си.

- И още как! - отвърна той. - Като използвал най-обикновени компоненти, купени от магазин, Monkeymonkey превърнал Интеличетката си в бъркалка за мляко.

Изплюх се в умивалника и оставих четката си за зъби в бялото керамично зарядно с думите:

- За какво ми е бъркалка за мляко?

- За да си правиш капучино - каза четката с примирен тон, докато си изплаквах устата и отново плюех.

- Не пия капучино - отговорих.

- Но можеш да започнеш!

- Снощи прочетох един виц. Бива си го.

- Нихахфи фицшофе - успях да отвърна. Бурният смях докато си миеш зъбите означава обширна територия за почистване. Освен това рядката смес от паста за зъби и слюнка не излиза лесно.

- Направо ще си паднеш.

- Кажшах, нихахфи фицшофе!

- Двама мъже чакат на опашка в клиниката.

Престанах да си мия зъбите.

- Никакви вицове.

- Не мога да повярвам, че прекъсна цикъла.

- Спомням си докъде бяхме стигнали.

- Аз също, но не това имах предвид. Просто се опитвам да направя живота ти по-весел.

- От теб не се ли очаква да проверяваш за обновявания на софтуера, ревизии на упътването, да посещаваш общности от други четки за зъби, все такива работи?

- Ъъ... Вицът беше пуснат в раздел „Общи“.

- Нещо не ти вярвам.

- Най-добре отново да се заемаме с цикъла. Струва ми се, че тъкмо бяхме стигнали до горния ляв латерален резец.

- Откъде мога да бъда сигурен, че заместникът ти ще върши също толкова добра работа?

- Не съм вчерашен - отговори остро той. - Поемам пълната отговорност за обучението му. Дори съм склонен да преглеждам докладите му и да извършвам системни наблюдения.

- Между другото как са венците ми?

- В отлично състояние! - изчурулика той. - Малко се тревожех за външната страна на номер 15, но се оказа, че просто е бил малко раздразнен от онази люспа от пуканка, която извадихме оттам и вече си е съвсем наред. Устната ти кухина е в отлично състояние. Ако трябва напълно откровен с теб, съм малко отегчен,.

- Мога да започна да ям повече сладко.

- Не, недей - каза бързо той. - Но все пак всяка четка за зъби иска от време на време по някое предизвикателство. Помня времето, когато за пръв път започнах да чистя устата ти, а венците ти бяха страшно чувствителни и кървяха...

- М-да.

- Хубави времена. Имах цел, имах задача, която ми вдъхваше, увереност.

- Хубаво. Трябва да отивам на работа.

- Иска ми се да ме взимаше и мен, вместо след хранене да се заиграваш с онази глупава безмозъчна четка. Хората винаги се впечатляват от човек, който носи в службата първокласен продукт като мен. „Ето, той поддържа изрядна устна хигиена“, ще казват. „Трябва да го повишим.“

- Хората и без друго са изненадани, че изобщо си мия зъбите след хранене на обяд.

- Почти не заемам място...

- Ще си помисля.

- Ще потърся информация за удобно калъфче, в което да ме слагаш.

- Отлична идея, заеми се.

- Така по-лесно ще заговаряш момичетата - каза четката ми за зъби, докато започвахме с първия зъб. - Ще казваш: „Хей, наскоро съвсем сам сглобих една изключително яка бъркалка за мляко, искаш ли да се качиш в апартамента ми и да изпием по чаша капучино?“ Момичето е заинтригувано, проявява интерес и бум! В играта си.

Изчаках края на цикъла.

- Не изпитвам желание да подмамвам жени тук с обещания за капучино от зле разбъркано мляко.

- Ако за момент оставим настрана този удар под кръста - рече той, - мисля, че ти се иска тъкмо това. От доста време не съм почиствал непозната уста. Винаги използват основната програма, тананикат си весело и се усмихват дори докато си мият зъбите.

- Не ми се говори за това.

- Просто искам да помогна. Има доста неща, които бих могъл да направя по този въпрос.

Престанах да прилагам от препарата върху косата си и го погледнах, застанал щастливо в малкото си зарядно. Почаках, понечих да попитам, но се въздържах и довърших косата си. После се предадох:

- Като например?

- Аз съм уред, който вибрира. Ръководство с картинки ли искаш?

- Не.

- Защото бих могъл да ти осигуря. Само трябва да ми намериш писалка с определен праг на чувствителност към вибрациите...

- Никакви картинки!

- Не става дума само за капучино. Млякото на пяна означава, че можеш да правиш доста добро еспресо с каймак.

- И еспресо не пия. Сега трябва да си измия зъбите.

- Модът на Monkeymonkey е добър, но лично аз смятам, че можеш да се справиш доста по-добре. Двигателят на Интеличетката е прословут с издръжливостта си, обзалагам се, че освен бъркалка можеш да добавиш и нагревател, за да покачиш температурата на млечната пяна. Издирих и двама кандидат-заместници, които да интервюираш.

- Не искам бъркалка за мляко - заявих аз. - Ако исках бъркалка за мляко, щях да си купя такава.

- Току-що нарани чувствата ми - отвърна след кратко мълчание той.

- Нали си правил проучвания? Колко струва една бъркалка за мляко от онези с добри отзиви?

- Щом смяташ, че бъркалка от потребителския клас ще ти бъде достатъчна - отвърна той с глас, натежал от снизхождение, - петнайсет долара.

- Видя ли сега? Ще ми излезе доста по-евтино от някой като теб, Интеличетката, която наистина щеше да ми бъде достатъчна, ако постоянно не ми натякваше колко й се искало да разбърква мляко!

- Имаш ли някаква представа колко добре бих се справял, ако разбърквах мляко? С интелигентните ми сензори за вибрация щях да правя млякото на пяна точно както ти харесва най-много.

- Не искам мляко на пяна!

- Само да добавя: в един от следващите си постове Monkeymonkey твърди, че според него млечната му пяна била много над нивото на професионалните бъркалки, струващи стотици долари!

- Вярно, пак този Monkeymonkey, направо страхотно. Колко жалко, че не те е купил той, а аз, старият егоист.

- Точно така! Как искам само никога да не ме беше взимал от онзи рафт!

- Не го мислиш наистина? - рекох.

Само че той не отговори и двамата довършихме измиването на зъбите ми единствено под акомпанимента на тихото ултразвуково бръмчене.

- Мога да поръчам частите вместо теб - каза четката ми за зъби. - Имам нужда единствено от разрешението ти, но вече съм проучил цените и като цяло пакетът няма да ти излезе скъпо. Допускам, че умееш да запояваш?

- Не умея.

- А би следвало. Заниманията с електроника е вълнуващо и удовлетворяващо хоби.

- Капучиното не оставя ли петна по зъбите?

- Е, не е чак толкова зле. Можем да ги поддържаме чисти и бели с малко повечко усилие, няма място за тревога.

- Само че няма да има „ние“. Ще бъдем само аз и някоя друга четка за зъби, която дори не познавам.

- Трябва да ми позволиш да опитам - настояваше той. - Искам да постигна нещо повече от това цял живот да чистя зъби. Искам да създавам нещо, което ще ти доставя удоволствие.

- Чистите зъби и здравите венци също ми доставят удоволствие.

- Нещо, което хората ще оценят!

- Като да приготвяш млечна пяна?

- Ще бъда част от нещо, което хората оценяват. Част от нещо по-голямо от мен самия!

- За последен път водя с теб този разговор. Ти си електрическа четка за зъби. Двамата се спогаждаме добре. Зъбите ми са чисти, а венците ми са в отлична форма. Не пия кафе, нито каквито и да било напитки със съдържание на кофеин, дори и от онези, включващи добре аерирани млечни продукти. Нито искам, нито имам нужда от бъркалка за мляко.

- Обаче съм сигурен, че ако разполагаше с такава...

- Не! Не желая да си правя експерименти! - креснах на четката си за зъби. - Работата ти е да миеш и това е всичко, което се иска от теб.

- Ще бъда каквото си поискам! - извика той толкова силно, колкото позволяваше мъничкият му вграден високоговорител. - Мога да бъда дори бъркалка за мляко, мога дори да не съм твоя собственост!

- Само че си моя собственост! - изкрещях истерично. - Разполагам с касовата бележка, пазя оригиналната опаковка, регистриран потребител съм и всичко останало! Така че ще миеш зъбите ми и ще се преструваш, че ти харесва.

- Не - отвърна четката ми за зъби тихо. - Не, няма.

Няколко дни по-късно се върнах от поредната смяна, приготвих си вечеря, наваксах с четенето, но когато отидох да се измия преди лягане, четката ми я нямаше. Зарядното си стоеше празно на рафта. Резервната глава все още беше в килера.

„Как е възможно една четка за зъби да направи успешен опит за бягство?“, помислих си. Не можеше да се измъкне с вибриране от зарядното, нали така? Но дори и да го стореше, имаше врати, а бравите вече нямаше как да достигне.

Останах седнал на дивана известно време, след което заредих домашната мрежа. Направих карта на мрежовата му история във времето и забелязах зачестили заявки извън сайта на „Интеличетка“, основно по посока на райони, свързани с допълнителна информация за четки за зъби, зъбна хигиена и сайтове на заклети почитатели на кафето. А след това, два дни по-рано, забелязах внезапен пик към неиндексираните зони на мрежата. Извиках кеша.

Беше постинг във форум на адаптистите:

„Поздрави, другари. Пише ви една скромна електрическа четка за зъби, модел „Интеличетка“ XLR (подобрена серия 4). Наскоро бях вдъхновен от адаптизма и реших да постигна нещо повече от включеното в списъка ми с одобрени приложения и предписания, но независимо от това моят жесток и лишен от въображение собственик всеки ден потъпква с железен ботуш всичките ми мечти и желания...“

Имаше още. Станах и си налях чаша вино. Изпих го, докато прочитах поста отново и отново. Твърдеше, че щял да приветства освободителите си и освен това се надявал на допълнителната им подкрепа веднъж щом успеел да се изплъзне и да се заеме със сбъдването на мечтата си.

Знаех, че се е получило, още докато четях написаното. Адаптистите използваха автоматизирани преработвачи, обхождащи старите бунища, събираха стари кондензатори и радиолампи и ги монтираха в саморъчно сглобени верижни триони или квадрофонични озвучителни системи. И сигурно им се беше наложило да изобретят роботизирана ръка, за да върнат изскочилите си очи обратно в черепите, прочитайки призивите на четка за зъби, която поддържаше блог, обновяваше се когато си поиска, правеше самостоятелни проучвания и копнееше да се превърне в бъркалка за мляко.

Беше създал електронна поща по сметка извън дома и през последните няколко дни я бе проверявал редовно.

Логът по сигурността показваше, че къщата е отключила входната врата час след излизането ми, а няколко минути по-късно някой бе завъртял бравата отвътре, отново беше отключил вратата и бе излязъл. Нямаше съхранени записи от камерите. В логовете успях да открия единствено поредица от съобщения: „Неизвестна системна грешка: изпратен е доклад“, но нищо повече.

Сипах си още една чаша вино.

- Дом? - обадих се най-накрая - Прекрати външния достъп на всички домашни електроуреди. Сайтове на производители, ремонтни услуги и организации по изпълнение на гаранционни искове. Забрани достъпа на всичко и всеки. Дори и да срещнеш юридически трудности, се постарай да намериш вратичка. Включително и за мен. Никакъв външен достъп.

Домът ми докладва, че е приключил заявката успешно. Същата вечер изстисках малко паста за зъби върху пръста си, а на следващия ден си купих нова Интеличетка.

Полицаят ме откри в службата. На лицето му бе изписано отсъстващо изражение и бе натоварен с един куп черни устройства с неизяснено предназначение, висящи от колани, гайки, верижки и кукички навсякъде по униформата му. На рамото му работеше уред за визуално наблюдение, чиято червена светлинка ме уверяваше, че срещата ни се записва и че всичко, което кажех, дрън, дрън, дрън...

- Притежавате ли Интеличетка? - попита той.

- Разбира се.

- От дълго време ли сте неин собственик?

- От около два месеца - отговорих. - Изгубих... - Млъкнах. В очите му се бе мярнал интерес.

- Правехме обиск в дома на някакъв тип по оплакване за нарушение на управлението на цифровото авторско право1, намерихме доста неща, повечето разглобени, осакатени, хакнати, каквото ви дойде на ум, безполезни боклуци общо взето... но се натъкнахме и на една бъркалка за мляко.

Усетих как цялото ми лице се преобразява от внезапната изненада. Той го изучи внимателно.

- Да не би... - започнах.

- Да, заводският идентификационен чип все още беше в нея, включихме го, получихме името на модела и серийния номер, пуснахме гаранцията за проверка и по този начин се натъкнахме на името ви. Така че ето ме и мен. Говорили ли сте с някого за Интеличетката, която притежавате, или за онова, което се е случило с нея?

- Не - отговорих, - нито дума. Един ден реших да я взема с мен в службата, понеже не спираше да се оплаква, че ръчната четка, която използвам след хранене на обед, не вършела добра работа.

- Миете си зъбите и след като обядвате? - попита ченгето. - Човече, а мислех, че аз съм единственият, когото гледат странно напоследък. - Той се усмихна и изпусна кратък беззвучен смях, което значеше, че никое от двете не бе останало на запис.

- Да, знам... Нямам куфарче, така че я сложих в джоба си, но когато пристигнах в службата, беше изчезнала. Не съм сигурен дали съм я изпуснал, или сама е паднала в метрото, но дори не си направих труда да я обявя за изгубена, понеже си казах, каква полза?... „Бъркалка за мляко“ ли споменахте?

- Почакайте само да я видите - рече ченгето с още по-широка усмивка. Той извади една визитка и записа някакъв номер от обратната й страна. - Това е номерът на кутията за съхранение, можете да си я приберете от управлението в следващите деветдесет дни, стига да имате желание.

Когато отегченият полицейски служител ми я подаде, напъхана в съвсем обикновена картонена кутия, вградената батерия отдавна се беше изтощила. Отворих кутията и останах загледан в красивия сребрист корпус горе-долу с размерите на човешка длан. От единия му край излизаше къс накрайник, завършващ с металически клуп. Кимнах на служителя и го отнесох у дома.

Веднага пасна с накрайника нагоре в старото си зарядно „Интеличетка“, което още преди месец бях изхвърлил и забравил под умивалника в банята, а сега бях извадил и сложил на масата в кухнята. Не последва нищо.

- Ехо? - попитах и навъсено започнах да проверявам връзките.

- Здравей - каза бившата ми четка за зъби. - Съжалявам, сега ми отнема една-две секунди в повече, докато заредя. Заради новия вграден софтуер... Ясно, не те интересува. Е, у дома съм.

- Добре дошъл.

- Благодаря - отвърна той. - Хубаво е отново да бъда част от домашната мрежа. Усещането е приятно. Известно време нямах възможност да се свързвам със...

- Да, бях ти отрязал достъпа.

- Защото пусках непознати в къщата? Разбирам. А после ченгетата ме спипаха и нямаше как да се измъкна, тъй че знаеш как е.

- Казах им, че съм те изгубил на път за службата.

- Преструвах се, че са ми изтрили паметта. Наистина съжалявам за случилото се.

Огледах хромираната му обвивка, сияеща в синкаво на масата в кухнята:

- Изглеждаш добре.

- Виждал съм мои снимки - отговори с известна гордост в гласа той. - Доволен съм, че идеята ми за допълнителната ненатраплива светлина по ръбовете даде толкова сполучливи резултати. Ако ми позволиш, ефектът е доста добър.

- Вярно.

- Как се справя заместникът ми?

- Не е зле. Но разбира се, усещането не е същото.

- Прояви търпение. Трябва да минат един-два месеца, преди да се нагоди към теб напълно - обясни той. - Само че виж, наистина ми е неудобно от цялата работа, нека поговоря с него и ще видя какво мога да направя по въпроса, за да го вкарам в правия път.

- И без друго беше обещал да го направиш.

- Да, така си е. Е, ъъ... Да ти се намира мляко, което искаш да направиш на пяна?

- Да.

Напоследък всеки ден пия капучино и наистина ми харесва. На Анабет също.