Една жена пада от скала.

 

* * *

 

Не, това не е мястото, от което трябва да се започне. Отново.

 

* * *

 

Погалих челото на жената.

Не. Отново.

 

* * *

 

Една жена спи в близост до ръба на скалата, свита около бебето си. Устните на бебето са отпуснати, клепачите му потрепват. Ръката на жената – мръсна, с нащърбени нокти – се плъзга по гърдите и корема на бебето. Раменете й се привеждат, сгъва колене, старае се да го защити. Спи, а лицето й е намръщено.

Краката й са голи. Пръстите й са се вкоравили от дългото пътуване. Широката й горна дреха е разкъсана.

Един гарван ги наблюдава от върха на близкото дърво.

Съмва се и ако жената погледне нагоре, би видяла мокрите дървета и белите върхове на планините над тях. А зад нея, отвъд лицето на скалата, би видяла искрящите пръски на водопадите по-долу и позлатената от изгрева огърлица на езерата, и жеравите, и крокодилите – черни петна, оставящи триъгълни дири по повърхността на златната вода.

От камъните пред нея долита лек, заглушен звук

Очите на жената се отварят.

Върху купчината камъни се излежава тигър. Главата на тигъра е наведена напред, сякаш кима. Очите му са полузатворени.

Бебето започва да шава и да вдига шум. Очите му се отварят и отново се затварят примижаващо от светлината. Ръчичките му се свиват в юмручета и то се приготвя да заплаче.

Жената разтваря дрехата си и притиска зърното си към устата на бебето.

То пие жадно.

Бавно, като издигащата се луна, тигърът вдига глава. Издава ноздри във въздуха и започва да души.

Жената се изправя на крака, притискайки бебето към гърдите си.

Очите на тигъра рязко се отварят. Ирисите му са зелени, а цепнатините на зениците черни.

Жената прави крачка назад. Сега вече е близо до ръба на скалата. Тръгва встрани, наблюдавайки тигъра, опитвайки да го заобиколи и да се насочи към джунглата.

Тигърът се движи плавно като течаща вода. Изглежда прекалено отпуснат, за да изостави купчината камъни. Изглежда мързелив, мързелив, мързелив. Но стои все така между жената и джунглата.

Опашката му леко се люлее през праха. Помръдва. Изправя се като разгневена кобра.

Гарванът, който ги наблюдава, иска да закуси. Не мога да го накарам да ми позволи да използвам очите му, понеже планината не е моя. Но съм очарован и го придумвам да продължи да гледа, обещавайки му сладки парченца месо.

Тигърът показва ноктите си.

Бебето се отдръпва от гърдата с мляко по устните. Старае се да се освободи от ръката, която го държи, стискайки палеца й. Вижда тигъра и очите му се разширяват. Протяга врат назад и разтваря широко ръце за прегръдка. Ела да поиграем!

Жената поглежда зад себе си. Скалата се спуска право надолу, ала от пукнатините й се подават покарали корени. Един по-здрав, дебел колкото китката й, е излязъл от скалата и после отново е проникнал в нея. Като дръжка е и е само на няколко стъпки под нея.

Бебето се кикоти към тигъра и се опитва да привлече вниманието му – първо заравя лицето си в рамото на жената, а после бързо го поглежда. Жената протяга крак над скалата и го оставя да увисне във въздуха. Просто замръзва с единия крак в нищото. Каква ли сила се изисква за това! Вече мога да видя крака й със собствените си очи, високо над мен. Мускулите му са напрегнати от напрежението.

Защо го прави? Отначало ми се струва странно, след което разбирам: опитва се да заблуди тигъра за това къде свършва краят на скалата.

Бебето го наблюдава с блестящи очи.

Тигърът поглежда зад себе си, сякаш е отегчен от жената. Сетне поглежда зад нея. Дългият розов език облизва мустаците му.

Изръмжава и звукът е толкова дълбок и внезапен, че прилича на природна стихия. Сякаш е изръмжала планината.

По слепоочията на жената и по гърба й се стича пот.

Тигърът се движи като прииждаща река, толкова бързо…

Но всичко, което жената трябва да стори, е да се отблъсне с крака, който все още е на здрава земя и да прибере стъпалата си едно до друго. Когато тигърът скача, тя пада право надолу.

Държи здраво бебето с една ръка. Другата е протегната и й помага да запази равновесие. Вижда корена. Сграбчва го. Попада в дланта и почти идеално.

Блъска се в склона. Протегнала е лакът към скалата (изранява го сериозно), но това всичко, което може да направи, за да защити детето. Тялото му е притиснато между нея и камъка.

Бебето няма нищо против. То се смее.

А тигърът? Измамила ли е тигъра? Скача ли през празното, където до преди миг е стояла, минавайки над и покрай нея надолу, към златните езера?

За съжаление, трябва да кажа, че това не се случва. Тигърът познава планината добре. Тигърът се приземява точно на ръба на скалата и развеселено ляга там.

Вече мога да видя и трима им със собствените си очи. Повдигам глава над водата. Утринният въздух освежава зъбите ми.

Жената виси от коренището. Краката й подритват, търсейки опора, но не намират такава. Има още един корен, който расте от скалата на височината на коленете й. Тя се опира на него.

Колко дълго може да издържи там горе, стиснала бебето?

То вплита пръсти в косата й. Отново проточва врат и насочва брадичка към небето. Смее се на тигъра.

Тигърът протяга дълга лапа и удря ръката й. Връхчетата на закривените му нокти бръсват косата й.

Лицето на жената е мокро и потъмняло от нахлулата кръв под кожата й. Това сълзи ли са или е пот? Представям си, че са сълзи от ярост и безсилие.

Ако издърпа крака до гърдите си и се изрита от скалата, пускайки корена, ще спечели за себе си и своето дете още няколко мига полет – бебето ще се залива от смях – последвано от много внезапна и много сигурна смърт.

Но мисля, че тя е една от онези, които вярват, че всяка секунда живот си струва да бъде преживяна.

Или просто прави всичко, на което е способна.

Тигърът облизва устни.

Жената повдига крак и изследва коренището на височината на колената й с пръсти, изпитвайки го. После притиска бебето към гърдите си с лакът и улавя дрехата, с която е повито за качулката.

Опитва се да го издърпа далеч от себе си, ала то увисва за косата й и започва да протестира.

- Ууу! – казва тя на бебето и духа в лицето му. – Ууу! Ууу! – Бебето стисва очи и сбръчква нослето си. Най-сетне й пуска косата и започва да трие очи.

Жената се протяга надолу – тялото й вече се тресе – и окача бебето за качулката върху един малък пън, стърчащ от корена.

Бебето рита и маха с ръце. Започва да вика ядосано.

Жената вдига освободената си ръка обратно към корена, за който се държи с другата и увисва за момент, поставила чело на камъка.

- Шшш – казва тя.

Тигърът изръмжава толкова дълбоко, че усеща тътена през скалата.

Имам и други задължения, но не мога да отделя очи от малките фигурки горе.

Чудя се дали да изям жената или да я направя своя любовница.

Напоследък съм много гладен.

А тя е несръчна, кльощава, с обикновено лице и груби, кокалести ръце.

Толкова е трудно да поддържам човешка форма.

Все пак не мога да спра да гледам и усещам, че искам да погаля дългите й крайници, по тези потрепващи мускули, обтегнати срещу гравитацията и съдбата.

Вече напускат градовете си толкова рядко.

Жената се опира в скалата. Дясната й ръка се протяга и драска по камъка и пукнатините в него. Опитва да се закрепи с пръсти; навярно смята да изпълзи някак нататък, да се отдалечи от тигъра, да намери помощ.

Навярно се доверява на една пукнатина, която в следващия миг й се изплъзва. Навярно ръката, която стиска корена, точно в този момент е обхваната от спазъм и доброволно се е отпуснала. Внезапно тя започва да пада.

 

* * *

 

Не, не може да влизаш пак във водата. Виж колко си студен, целият трепериш.

Защото си топлокръвен, а аз не съм, ето защо.

Не, не! Винаги ще бъдеш топлокръвен. И никога няма да имаш моите зъби, моята опашка или моята броня. Няма да се промениш. Стига си питал!

Честно? Няма нищо честно на този свят.

Да, двамата с теб сме свързани един с друг, не се притеснявай. Не се разстройвай. Мястото ти сега е тук. Тихо.

Тихо. Слушай приказката.

 

* * *

 

Тя се бори по целия път надолу. Забива нокти в камъка. Удря се върху една по-хлъзгава част от скалата и разперва ръце, опитва да вкопае пръсти в планината.

Още едно пропадане. Отскача от един остър зъбер. Някаква кост в ръката й изпращява.

Сетне се пързаля, търкаля се в мръсотията по издатината, започваща малко по-надолу. В края й отново полита. Чупи си краката.

Потапям се в хладната вода. Не искам да гледам.

Накрая се чува плясък на границата на владенията ми. Насочвам се бързо натам.

Когато вече съм я издърпал на плажа, й показвам човешкото си лице.

Зениците й са се разширили. Дъхът излиза трудно и нещо в нея клокочи. Не може да говори. Очите й гледат диво, но сякаш виждат нещо отвъд това място.

Защо е напуснала своя град? От какво е бягала или какво е търсела?

Галя челото й с човешката си ръка, додето престана да гледа.

Сетне завличам тялото й и го оставям в една от пещерите. Когато се разложи, ще разкъсвам сладката плът от костите и ще я поглъщам. Тигърът поема в тръс към гората. Бебето спи, окачено на корена.

 

* * *

 

Тигърът е разгневен.

Той смята, че не е трябвало да ни изоставят. Той смята, че трябва да се върнат от градовете си и да се изправят срещу него.

Глупак!

 

* * *

 

Бебето не е изядено от тигъра или лешоядите. То не умира от глад. Онова, което се случва с него, е съвсем друга история.

Да, зная, че искаш да я чуе, малки мой. Но не му е времето. Все още не.

Тихо. Спи сега. Утре сутринта ще поплуваме заедно.